Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Yon repons ki dous kalme kòlè; men yon mo sevè pwovoke gwo fache.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Lang a saj la gen pou mèt, konnesans; men bouch a sila ki manke konprann nan eksprime foli.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Zye a SENYÈ a tout kote; L ap veye sa ki bon ak sa ki mal.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Yon lang ki kalme se yon pyebwa lavi; men si l gen desepsyon, l ap kraze lespri.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Yon moun ensanse refize disiplin a papa l; men sila ki aksepte repwòch gen sajès.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Gran richès twouve nan kay a moun dwat yo; men gwo twoub se salè a mechan an.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Lèv a moun saj yo gaye konesans; men se pa konsa ak kè moun ensansib yo.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Sakrifis a mechan an abominab a SENYÈ a; men lapriyè moun dwat yo se gwo plezi Li.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Chemen mechan an abominab a SENYÈ a; men Li renmen sila ki chache ladwati a.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Pinisyon byen di ap tann sila ki abandone chemen an; sila ki rayi korije a va mouri.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Sejou mò yo ak labim nan parèt devan zye SENYÈ a; konbyen, anplis, pou kè a lòm! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Sila ki moke a pa renmen sila ki fè l repwòch la; li pa janm ale kote moun saj.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Kè ki gen lajwa fè figi moun rejwi; men lè kè a tris, lespri a vin brize.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Lespri a moun entèlijan an chache konesans; men bouch a moun sòt la, manje foli.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Tout jou aflije yo move; men yon kè kontan se yon fèt ki pa janm sispann.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Pi bon se piti ak lakrent SENYÈ a, pase gwo richès ak gwo twoub ladann.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Pi bon se yon plato legim avèk lanmou, pase yon bèf gra ak rayisman.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Yon nonm ki kolerik pwovoke konfli; men sila ki lan nan kòlè a kalme yon kont.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Wout a parese a se tankou yon ran pikan; men pa a moun dwat la se yon gran chemen.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Yon fis ki saj fè papa l kontan; men yon gason ensanse meprize manman l.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Foli se gwo plezi pou sila ki manke bon konprann nan; men yon nonm ak bon konprann mache dwat.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
San konsèy, plan yo vin jennen; men ak anpil konseyè, yo vin reyisi.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Yon nonm jwenn kè kontan nan yon repons ki jis, e a la bèl yon mo livre nan pwòp lè li bèl!
Wout lavi a mennen moun saj la anwo, pou l kab evite Sejou mò k ap tann li anba a. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
SENYÈ a va demoli kay moun ògeye a; men L ap etabli lizyè vèv la.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Plan mechan yo abominab a SENYÈ a; men pawòl agreyab yo san tach.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Sila ki fè pwofi ak movèz fwa a, twouble pwòp lakay li; men sila ki rayi afè anba tab la, va viv.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Kè a moun dwat la reflechi anpil pou bay repons; men bouch a mechan an fè anpil move bagay vin parèt.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
SENYÈ a lwen mechan an; men Li tande lapriyè a moun dwat yo.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Zye klè fè kè kontan; bòn nouvèl kon mete grès sou zo.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Zòrèy k ap koute repwòch ap viv; zore ki koute koreksyon ap alèz pami saj yo.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Sila ki neglije disiplin meprize pwòp tèt li; men sila ki koute repwòch ranmase bon konprann.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Lakrent SENYÈ a se enstriksyon ki bay sajès; avan onè, fòk imilite.
