Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Yon bon repons dous ap kalme yon moun ki ankòlè. Men, si ou reponn li rèd, w'ap fè l' pi eksite.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Pawòl ki soti nan bouch moun ki gen bon konprann fè ou anvi konnen tou. Men, pawòl ki soti nan bouch moun san konprann, se pawòl san sans.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Je Seyè a toupatou, l'ap veye tout moun, bon kou mechan.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Bon pawòl yon zanmi bay lavi. Men, move pawòl demanbre.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Moun fou pa koute lè papa yo ap pale yo. Men, moun ki gen bon konprann koute lè y'ap rale zòrèy yo.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Moun ki mache dwat ap toujou gen sa yo bezwen an kantite lakay yo. Men, tou sa mechan yo genyen se tèt chaje pou yo.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Lè moun ki gen bon konprann yo ap pale, se konesans y'ap bay. Men, se pa menm bagay pou moun ki san konprann yo.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Seyè a pa ka sipòte lè mechan yo ap ofri bèt pou touye pou li. Men, sa fè l' plezi anpil lè moun k'ap mache dwat yo ap lapriyè nan pye l'.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Seyè a pa ka sipòte jan mechan yo ap viv la. Men, li renmen moun k'ap fè sa ki dwat devan li.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Moun ki fè sa ki mal mèt pare tann pinisyon yo. Men, moun ki pa ka sipòte pou yo pini yo pa lwen mouri.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Seyè a konnen sa k'ap pase nan twou san fon an ak nan peyi kote mò yo ye a. Ou pa bezwen mande si l' pa konnen sa k'ap pase nan kè moun. (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Moun k'ap pase moun nan betiz pa renmen moun rale zòrèy yo. Yo pa janm mande moun ki gen bon konprann konsèy.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Lè kè ou kontan, yo wè sa sou figi ou. Lè ou nan lapenn, ou kagou.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Yon moun ki gen konprann toujou ap chache gen konesans. Men, moun sòt pran plezi nan pale koze san sans.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Lè ou nan lafliksyon, chak jou se pwoblèm. Men, lè kè ou kontan, lavi se yon fèt pou ou.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Pito ou pa gen anpil byen men ou gen krentif pou Bondye pase pou ou rich epi pou ou nan tèt chaje.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Pito ou manje mayi moulen blanch ak moun ki renmen ou pase pou ou manje vyann ou byen gra ak moun ki rayi ou.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Yon moun ki gen san wo toujou ap pouse dife. Men, moun ki pa fè kòlè fasil toujou ap mete lapè.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Lè ou parese, ou wè pwoblèm toupatou. Men, pou moun ki pa pè travay, pa gen pwoblèm ki pou rete l'.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Yon pitit byen elve fè kè papa l' kontan. Men, yon moun ki san konprann meprize manman l'.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Moun ki san konprann kontan lè y'ap aji tankou moun fou. Men, moun ki gen konprann ap toujou fè sa ki dwat.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Lè ou pa pran konsèy, plan travay ou p'ap mache. Lè ou pran konsèy nan men anpil moun, ou mèt sèten travay ou ap mache byen.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Ala kontan ou kontan lè ou jwenn yon bon repons pou ou bay! Ala bon sa bon lè ou jwenn yon pawòl ki tonbe daplon!
Moun ki gen konprann, se yon chemen moute y'ap swiv, chemen lavi a. Yo pa pran chemen desann, chemen lanmò a. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Seyè a ap disparèt moun awogan yo ansanm ak tout fanmi yo. Men, l'ap pwoteje kay fanm ki pèdi mari yo.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Seyè a pa ka sipòte lide mechan yo gen nan tèt yo. Men, sa fè l' plezi pou l' tande pawòl moun ki san repwòch.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Moun k'ap kouri dèyè lajan, se traka y'ap chache bay fanmi yo. Men, moun ki refize kite yo achte l' ap viv lontan.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Yon moun ki dwat kalkile anvan li bay repons. Men, mechan yo prese bay move pawòl.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Lè mechan yo ap lapriyè, Seyè a pa sou bò yo. Men, li pare zòrèy li pou l' koute sa moun ki mache dwat yo ap di l'.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Ou kontan lè ou wè moun ki kontan wè ou. Ou santi w'ap viv lè ou resevwa bon nouvèl.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Moun ki koute lè y'ap rale zòrèy yo pou byen yo va jwenn yon plas nan sosyete moun ki gen bon konprann.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Moun ki refize mache sou prigad yo rayi tèt yo. Men, moun ki asepte lè yo rale zòrèy yo ap vin gen plis konprann.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Lè ou gen krentif pou Bondye, ou deja konprann anpil bagay. Lè ou soumèt devan Bondye, moun va fè lwanj ou.
