Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Une douce réponse brise la colère: une parole dure excite la fureur.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
La langue des sages embellit la science; la bouche des insensés fait jaillir la folie.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
En tout lieu, les yeux du Seigneur observent les bons et les méchants.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
La langue pacifique est un arbre de vie; mais celle qui est immodérée brisera l’esprit.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
L’insensé se moque de la discipline de son père; mais celui qui est docile aux réprimandes deviendra plus sage. Dans une abondante justice est une très grande vertu; mais les pensées des méchants seront déracinées.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
La maison du juste est une grande force; et dans les fruits de l’impie il n’y a que trouble.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Les lèvres des sages répandront la science: le cœur des insensés sera tout à fait différent.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Les victimes des impies sont abominables au Seigneur, les vœux des justes lui sont agréables.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
C’est une abomination pour le Seigneur, que la voie de l’impie: celui qui suit la justice est aimé de lui.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
La doctrine est odieuse à celui qui abandonne la voie de la vie; celui qui hait les réprimandes mourra.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
L’enfer et la perdition sont à nu devant le Seigneur; combien plus les cœurs des fils des hommes? (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
L’homme pernicieux n’aime pas celui qui le reprend, et ne va pas vers les sages.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Un cœur joyeux rassérène le visage; par la tristesse de l’âme, l’esprit est abattu.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Le cœur du sage cherche la doctrine; et la bouche des insensés se repaît d’ignorance.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Tous les jours du pauvre sont mauvais; l’âme tranquille est comme un continuel festin.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Mieux vaut peu avec la crainte du Seigneur que des trésors grands et inépuisables.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Mieux vaut être convié à un repas d’herbes où règne la charité, qu’à manger avec de la haine un veau engraissé.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
L’homme colère excite des querelles; celui qui est patient apaise celles qui étaient déjà suscitées.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Le chemin des paresseux est comme une haie d’épines; la voie des justes est sans pierre d’achoppement.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Un fils sage réjouit son père; et un homme insensé méprise sa mère.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
La folie est joie pour l’insensé: et l’homme prudent dirige ses pas.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Les pensées se dissipent là où il n’y a point de conseil; mais où il y a plusieurs conseillers, elles s’affermissent.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
L’homme se réjouit de la sentence sortie de sa bouche; et la parole opportune est excellente.
Le sentier de la vie est au-dessus de l’homme instruit, afin qu’il se détourne de l’enfer le plus profond. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Le Seigneur démolira la maison des superbes; et il affermira les bornes du champ de la veuve,
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
C’est l’abomination du Seigneur que les pensées mauvaises; mais la parole pure, très belle, sera affermie par lui.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Celui-là trouble sa maison, qui court après l’avarice; mais celui qui hait les présents vivra. Par la miséricorde et par la foi se purifient les péchés; mais c’est par la crainte du Seigneur que chacun se détourne du mal.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
L’esprit du juste médite l’obéissance: la bouche des impies déborde en mauvais discours.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Le Seigneur est loin des impies; et il exaucera les prières des justes.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
La lumière des yeux réjouit l’âme; la bonne réputation engraisse les os.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
L’oreille qui écoute les réprimandes de vie demeurera au milieu des sages.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Celui qui rejette la discipline méprise son âme: mais celui qui acquiesce aux réprimandes a du cœur.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
La crainte du Seigneur est une discipline de sagesse; et l’humilité précède la gloire.
