Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Nyaŋuɖoɖo kple gbe bɔbɔe tsia dziku nu, ke nyagbɔgblɔ kple gbedaɖeame nana dɔmedzoe flana.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Nunyalawo ƒe aɖe ɖea gɔmesese fiana, gake bometsinyawo dona tso bometsila nu glẽglẽglẽ.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Yehowa ƒe ŋkuwo le afi sia afi eye eƒe ŋkuwo le ame vɔ̃ɖiwo kple ame nyuiwo siaa ŋu.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Aɖe si hea dɔyɔyɔ vɛ la nye agbeti, ke alakpaɖe gbãa gbɔgbɔ gudugudugudu.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Bometsila doa vlo fofoa ƒe amehehe, ke ame si xɔa ɖɔɖɔɖo la, nunyalae.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Kesinɔnu gã aɖe nɔa aƒe me na nunyala, ke ame vɔ̃ɖiwo ƒe hokpɔkpɔ hea dzɔgbevɔ̃e vɛ na wo.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Nunyalawo ƒe nuyiwo kakaa sidzedze, ke mele alea le bometsilawo ƒe dzi me o.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Yehowa léa fu ame vɔ̃ɖiwo ƒe vɔsa, ke dzɔdzɔetɔwo ƒe gbedodoɖa dzea eŋu.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Yehowa léa fu ame vɔ̃ɖiwo ƒe mɔ, ke elɔ̃a ame siwo tia dzɔdzɔenyenye yome la ƒe mɔ.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Tohehe sesẽ le ame si tra le mɔ dzi la lalam eye ame si lé fu ɖɔɖɔɖo la aku.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Ku kple tsiẽƒe le nuvo le Yehowa ŋkume, kaka wòahanye amegbetɔwo ƒe dzi! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Fewuɖula tsri nyagbename eya ta mabia aɖaŋu le nunyalawo gbɔ o.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Dzi si me dzidzɔ le la nana mo klẽna, gake dzi si le veve sem la gbãa gbɔgbɔ gudugudugudu.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Dzi si si sidzedze su la dia gɔmesese gake bometsitsi zua nuɖuɖu na bometsila ƒe nu.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Ame siwo wole fu wɔmii la ƒe ŋkekewo katã nye vɔ̃ gake dzi si me dzidzɔ le la tua aglo atraɖii.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Nu sue si ŋu Yehowavɔvɔ̃ kpe ɖo la nyo wu kesinɔnu geɖe si ŋu dzimaɖeɖi le.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Amagbenuɖuɖu si ŋu lɔlɔ̃ kpe ɖo la nyo wu nyivi dami ɖuɖu si ŋu fuléle kpe ɖo.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Dɔmedzoetɔ hea mama vɛ, ke dzigbɔɖitɔ tsia dzre nu.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Ŋuwo le kuviatɔ ƒe mɔ dzi, ke dzɔdzɔetɔ ƒe mɔ nye mɔtata.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Viŋutsu nunyala hea dzidzɔ vɛ na fofoa, ke bometsila doa vlo dadaa.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Bometsinuwɔwɔ doa dzidzɔ na ame manyanu, ke nugɔmesela léa mɔ ɖeka tsɔna.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Ɖoɖowo me gblẽna ne aɖaŋudede meli o, ke ne aɖaŋuɖolawo li fũu la, wokpɔa dzidzedze.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Nyaŋuɖoɖo ɖe nunya me doa dzidzɔ na ame eye aleke nya si wogblɔ le egblɔɣi la mehenyoe o?
Nunyalawo ƒe agbemɔ ɖo ta dzi, be wòakpe ɖe eŋu magaɖiɖi ayi ɖe tsiẽƒe o. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Yehowa gbãa dadalawo ƒe aƒe ƒua anyi, ke enana ahosiwo ƒe liƒo nɔa anyi pɛpɛpɛ.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Yehowa léa fu ame vɔ̃ɖiwo ƒe tameɖoɖo, ke ame siwo dza la tɔ ya doa dzidzɔ nɛ.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Ŋuklẽla hea fukpekpe vaa eƒe aƒe dzi, ke ame si lé fu zãnuxɔxɔ la anɔ agbe.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Ame dzɔdzɔe ƒe dzi daa eƒe nyaŋuɖoɖowo kpɔ, ke nu vɔ̃ɖi doa go tso ame vɔ̃ɖiwo ƒe nu me bababa.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Yehowa le adzɔge na ame vɔ̃ɖiwo, ke esea ame dzɔdzɔewo ƒe gbedodoɖa.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Mo si kɔ la doa dzidzɔ na dzi, eye nya nyui dea agbe ƒuwo me.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Ame si ɖoa to mokaname si hea agbe vɛ la, ƒe dzi adze eme le nunyalawo dome.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Ame si doa toku amehehe la, doa vlo eɖokui, ke ame si xɔa mokaname la gɔmesese sua esi.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Yehowavɔvɔ̃ fiaa nunya ame eye ɖokuibɔbɔ doa ŋgɔ na bubu.
