Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
A soft answere brekith ire; an hard word reisith woodnesse.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
The tunge of wise men ourneth kunnyng; the mouth of foolis buylith out foli.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
In ech place the iyen of the Lord biholden good men, and yuel men.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
A plesaunt tunge is the tre of lijf; but the tunge which is vnmesurable, schal defoule the spirit.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
A fool scorneth the techyng of his fadir; but he that kepith blamyngis, schal be maad wisere. Moost vertu schal be in plenteuouse riytfulnesse; but the thouytis of wickid men schulen be drawun vp bi the roote.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
The hous of a iust man is moost strengthe; and disturbling is in the fruitis of a wickid man.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
The lippis of wise men schulen sowe abrood kunnyng; the herte of foolis schal be vnlijc.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
The sacrifices of wickyd men ben abhomynable to the Lord; avowis of iust men ben plesaunt.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
The lijf of the vnpitouse man is abhomynacioun to the Lord; he that sueth riytfulnesse, schal be loued of the Lord.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Yuel teching is of men forsakinge the weie of lijf; he that hatith blamyngis, schal die.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Helle and perdicioun ben open bifor the Lord; hou myche more the hertis of sones of men. (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
A man ful of pestilence loueth not hym that repreueth him; and he goith not to wyse men.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
A ioiful herte makith glad the face; the spirit is cast doun in the morenyng of soule.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
The herte of a wijs man sekith techyng; and the mouth of foolis is fed with vnkunnyng.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Alle the daies of a pore man ben yuele; a sikir soule is a contynuel feeste.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Betere is a litil with the drede of the Lord, than many tresouris and vnfillable.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
It is betere to be clepid to wortis with charite, than with hatrede to a calf maad fat.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
A wrathful man reisith chidyngis; he that is pacient, swagith chidyngis reisid.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
The weie of slow men is an hegge of thornes; the weie of iust men is with out hirtyng.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
A wise sone makith glad the fadir; and a fonned man dispisith his modir.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Foli is ioye to a fool; and a prudent man schal dresse hise steppis.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Thouytis ben distried, where no counsel is; but where many counseleris ben, tho ben confermyd.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
A man is glad in the sentence of his mouth; and a couenable word is best.
The path of lijf is on a lernyd man; that he bowe awei fro the laste helle. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
The Lord schal distrie the hows of proude men; and he schal make stidefast the coostis of a widewe.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Iuele thouytis is abhomynacioun of the Lord; and a cleene word moost fair schal be maad stidfast of hym.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
He that sueth aueryce, disturblith his hous; but he that hatith yiftis schal lyue. Synnes ben purgid bi merci and feith; ech man bowith awei fro yuel bi the drede of the Lord.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
The soule of a iust man bithenkith obedience; the mouth of wickid men is ful of yuelis.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
The Lord is fer fro wickid men; and he schal here the preyers of iust men.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
The liyt of iyen makith glad the soule; good fame makith fat the boonys.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
The eere that herith the blamyngis of lijf, schal dwelle in the myddis of wise men.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
He that castith awei chastisyng, dispisith his soule; but he that assentith to blamyngis, is pesible holdere of the herte.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
The drede of the Lord is teching of wisdom; and mekenesse goith bifore glorie.
