Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
A SOFT answer turneth away wrath: but a grievous word stirreth up anger.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
The tongue of the wise uttereth knowledge aright: but the mouth of fools poureth out folly.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
The eyes of the LORD are in every place, keeping watch upon the evil and the good.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
A wholesome tongue is a tree of life: but perverseness therein is a breaking of the spirit.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
A fool despiseth his father’s correction: but he that regardeth reproof getteth prudence.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
In the house of the righteous is much treasure: but in the revenues of the wicked is trouble.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
The lips of the wise disperse knowledge: but the heart of the foolish [doeth] not so.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
The sacrifice of the wicked is an abomination to the LORD: but the prayer of the upright is his delight.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
The way of the wicked is an abomination to the LORD: but he loveth him that followeth after righteousness.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
There is grievous correction for him that forsaketh the way: [and] he that hateth reproof shall die.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Sheol and Abaddon are before the LORD: how much more then the hearts of the children of men! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
A scorner loveth not to be reproved: he will not go unto the wise.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
A merry heart maketh a cheerful countenance: but by sorrow of heart the spirit is broken.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
The heart of him that hath understanding seeketh knowledge: but the mouth of fools feedeth on folly.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
All the days of the afflicted are evil: but he that is of a cheerful heart [hath] a continual feast.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Better is little with the fear of the LORD, than great treasure and trouble therewith.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Better is a dinner of herbs where love is, than a stalled ox and hatred therewith.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
A wrathful man stirreth up contention: but he that is slow to anger appeaseth strife.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
The way of the sluggard is as an hedge of thorns: but the path of the upright is made an highway.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
A wise son maketh a glad father: but a foolish man despiseth his mother.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Folly is joy to him that is void of wisdom: but a man of understanding maketh straight his going.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Where there is no counsel, purposes are disappointed: but in the multitude of counsellors they are established.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
A man hath joy in the answer of his mouth: and a word in due season, how good is it!
To the wise the way of life [goeth] upward, that he may depart from Sheol beneath. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
The LORD will root up the house of the proud: but he will establish the border of the widow.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Evil devices are an abomination to the LORD: but pleasant words [are] pure.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
He that is greedy of gain troubleth his own house: but he that hateth gifts shall live.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
The heart of the righteous studieth to answer: but the mouth of the wicked poureth out evil things.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
The LORD is far from the wicked: but he heareth the prayer of the righteous.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
The light of the eyes rejoiceth the heart: [and] good tidings make the bones fat.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
The ear that hearkeneth to the reproof of life shall abide among the wise.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
He that refuseth correction despiseth his own soul: but he that hearkeneth to reproof getteth understanding.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
The fear of the LORD is the instruction of wisdom; and before honour [goeth] humility.
