Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Blag odgovor ublažava jarost, a riječ osorna uvećava srdžbu.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Jezik mudrih ljudi proslavlja znanje, a usta bezumnih prosipaju ludost.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Oči su Jahvine na svakome mjestu i budno motre i zle i dobre.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Blaga je besjeda drvo života, a pakosna je rana duhu.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Luđak prezire pouku oca svog, a tko ukor prima, pametno čini.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
U pravednikovoj je kući mnogo blaga, a opaki zarađuje propast svoju.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Usne mudrih siju znanje, a srce je bezumnika nepostojano.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Žrtva opakog mrska je Jahvi, a mila mu je molitva pravednika.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Put opakih Jahvi je mrzak, a mio mu je onaj koji ide za pravicom.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Oštra kazna čeka onog tko ostavlja pravi put, a umrijet će tko mrzi ukor.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
I Šeol i Abadon stoje pred Jahvom, a nekmoli srca sinova ljudskih. (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Podsmjevač ne ljubi onog tko ga kori: on se ne druži s mudrima.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Veselo srce razvedrava lice, a bol u srcu tjeskoba je duhu.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Razumno srce traži znanje, a bezumnička se usta bave ludošću.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Svi su dani bijednikovi zli, a komu je srce sretno, na gozbi je bez prestanka.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Bolje je malo sa strahom Gospodnjim nego veliko blago i s njime nemir.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Bolji je obrok povrća gdje je ljubav nego od utovljena vola gdje je mržnja.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Gnjevljiv čovjek zameće svađu, a ustrpljiv utišava raspru.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Put je ljenivčev kao glogov trnjak, a utrta je staza pravednika.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Mudar sin veseli oca, a bezumnik prezire majku svoju.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Ludost je veselje nerazumnomu, a razuman čovjek pravo hodi.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Ne uspijevaju nakane kad nema vijećanja, a ostvaruju se gdje je mnogo savjetnika.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Čovjek se veseli odgovoru usta svojih, i riječ u pravo vrijeme - kako je ljupka!
Razumnu čovjeku put života ide gore, da izmakne carstvu smrti koje je dolje. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Jahve ruši kuću oholima, a postavlja među udovici.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Mrske su Jahvi zle misli, a dobrostive riječi mile su mu.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Tko se grabežu oda, razara svoj dom, a tko mrzi mito, živjet će.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Pravednikovo srce smišlja odgovor, a opakomu usta govore zlobom.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Daleko je Jahve od opakih, a uslišava molitvu pravednih.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Bistar pogled razveseli srce i radosna vijest oživi kosti.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Uho koje posluša spasonosan ukor prebiva među mudracima.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Tko odbaci pouku, prezire vlastitu dušu, a tko posluša ukor, stječe razboritost.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Strah je Gospodnji škola mudrosti, jer pred slavom ide poniznost.
