Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
溫和的回答，平息忿怒；激昂的言語，使人動怒。
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
智慧者的舌，廣傳智慧；愚昧人的口，吐露愚昧。
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
上主的眼目，處處都在；善人和惡人，他都監視。
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
撫慰的言辭，有如生命樹；刻薄的言語，能刺傷人心。
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
愚蠢的人，輕視父親的管教；遵守規勸的，為人必精明。
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
在義人家裏，財產豐富；惡人的收入，必遭毀滅。
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
智慧人的唇，散播智識；愚昧人的心，實不可靠。
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
上主厭惡惡人的祭獻，卻喜悅正直人的祈禱。
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
上主厭惡惡人的道路，卻喜愛追求正義的人。
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
離棄正道的，必遭嚴罰；憎恨規勸的，只有死亡。
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
陰府和冥域，都明擺在上主面前，何況世人的心懷! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
輕狂者不愛受人指責，也不願與智慧人往來。
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
心中愉快，使面容煥發；心中悲傷，精神即頹喪。
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
明達人的心，尋求智識；愚昧人的口，飽食昏愚。
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
心情憂傷的，日日困坐愁城；心胸暢快的，時時如享喜宴。
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
少有財寶而敬畏上主，勝於富有財寶而諸多煩惱。
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
有情吃蔬菜，勝於無情食肥牛。
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
易怒的人，常引起爭端；含忍的人，卻平息爭論。
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
懶惰人的道路，有如荊棘籬笆；正直人的行徑，卻是康莊大道。
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
智慧的兒子，是父親的喜樂；只有愚昧人，輕視自己的母親。
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
無知的人，以愚昧為樂；明智的人，卻直道而行。
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
缺乏考慮，計劃必要失敗；謀士眾多，策略方克有成。
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
應對得當，自覺快慰；言語適時，何其舒暢!
生命之路使明智人向上，為此他能避免向下的陰府。 (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
上主將拆毀驕傲人的房屋，卻要堅定寡婦的地界。
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
邪惡的陰謀，為上主所憎惡；溫良的言語，卻為他所喜悅。
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
貪求財貨的，困擾自己的家庭；憎惡饋贈的，生活必能安定。
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
義人的心，只默思善事；惡人的口，只吐露惡語。
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
上主遠離惡人，卻俯聽義人的祈禱。
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
晶瑩的目光，使人心曠神怡；美好的訊息，使人筋骨壯健。
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
喜聽有益生命勸戒的人，必得列於智慧人的中間。
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
避免教導的，是作賤自己；聽從規勸的，必獲得機智。
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
敬畏上主，是智慧的導師；謙卑自下，是榮耀的先聲。
