< Притчи 15 >
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Mongkawt la hlatnah loh kosi khaw a hlam tih, patangnah ol loh thintoek khaw a soeh.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Aka cueih kah a ol loh mingnah te a hloeihhlam tih, aka ang rhoek a ka loh a anglat te a thaa.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
BOEIPA kah a mik loh hmuen ta kuem kah a thae a then te a tawt.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Ol dongah hoeihnah aka om tah hingnah thingkung la om tih, a khuiah saveknah khaw mueihla pocinah ham ni.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Aka ang loh a napa kah thuituennah te a tlaitlaek tih, toelthamnah aka ngaithuen tah muet uh.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Hlang dueng kah im ah khohrhang khaw khawk, tedae halang kah a cangthaih long tah hlang a lawn.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Hlang cueih rhoek kah hmuilai tah mingnah te a haeh dae, aka ang kah lungbuei tah te tlam moenih.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Halang kah hmueih te BOEIPA kah a tueilaehkoi tih, aka thuem kah thangthuinah te a kolonah la a khueh.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Halang kah longpuei tah BOEIPA kah tueilaehkoi tih, duengnah aka hloem tah a lungnah.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Thuituennah caehlong aka hnoo ham tah thae tih, toelthamnah aka hmuhuet tah duek ni.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol )
Saelkhui neh Abaddon pataeng BOEIPA hmaiah a phoe atah, hlang ca rhoek kah lungbuei aisat te. (Sheol )
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Amah a toel ham te hmuiyoi loh a lungnah pawt dongah, aka cueih te khaw paan laklo pawh.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Lungbuei, ko aka hoe tah a maelhmai hlampan tih, lungbuei kah nganboh loh mueihla a rhawp sak.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Aka yakming kah lungbuei long tah mingnah khaw mikhmuh khaw a tlap, tedae aka ang kah a ka loh anglat a luem puei.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Mangdaeng rhoek kah a khohnin tah boeih thae, tedae lungbuei aka then tah buhkoknah toei toei om.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Thakvoh len tih a khuiah soekloeknah a om lakah BOEIPA hinyahnah dongkah tah a yol khaw then.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Buhkak ansam khaw lungnah neh n'caak atah, hmuhuetnah neh n'caak vaito thapaduek lakah then.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Olpungkacan aka huek hlang he sue la om tih, thintoek aka ueh loh tuituknah khaw a duem sak.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Kolhnaw kah longpuei tah hling a buk banghui la om tih, aka thuem kah caehlong tah a picai pah.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Ca aka cueih loh a napa ko a hoe sak tih, tongpa aka ang loh a manu a hnaep.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Lungbuei aka talh ham tah a anglat te a kohoenah tih, hlang lungcuei tah a caeh dueng.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Baecenol pawt atah kopoek bing tih, a cungkuem taengah aka uen tah pai.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
A ka dongkah hlatnah loh hlang ham kohoenah la om tih, olka khaw amah tuetang vaengah tah then tloe pai.
24 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol )
Hlang aka cangbam ham tah saelkhui laedil lamloh hoeptlang hamla hingnah caehlong om hang. (Sheol )
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Thinthah im tah BOEIPA loh a phil pah tih, nuhmai kah rhi te a suem pah.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Kopoek thae he BOEIPA kah a tueilaehkoi tih, ol then te a omthennah.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Mueluemnah dongkah aka mueluem loh a imkhui a lawn tih, kutdoe aka thiinah tah hing ni.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Hlang dueng kah lungbuei loh ol doo ham khaw a thuep tih, halang kah a ka loh boethae a thaa.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
BOEIPA loh halang te a lakhla tak tih, aka dueng kah thangthuinah te a hnatun pah.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Mik kah vangnah loh lungbuei ko a hoe sak tih, olthang then loh rhuhrhong a cang sak.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Hna dongah toelthamnah aka hnatun tah hingnah la om tih, hlang cueih lakli ah rhaehrhong ni.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Thuituennah aka hlahpham loh a hinglu a hnawt tih, toelthamnah aka hnatun tah lungbuei a lai.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
BOEIPA hinyahnah he cueihnah neh thuituennah la om tih kodonah tah thangpomnah mikhmuh ah a lamhma pah.