Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Мудра жінка будує свій дім, а безумна своєю рукою руйнує його́.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Хто ходить в просто́ті своїй, боїться той Господа, а в ко́го доро́ги криві́, той пого́рджує Ним.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
На устах безу́мця галу́зка пихи́, а губи премудрих їх стережу́ть.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Де немає биків, там я́сла порожні, а щедрість врожа́ю — у силі вола́.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Сві́док правдивий не лже, а сві́док брехливий говорить неправду.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Насмішник шукає премудрости, — та надаре́мно, пізна́ння легке́ для розумного.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Ходи зда́лека від люди́ни безу́мної, і від того, в кого́ мудрих уст ти не бачив.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Мудрість розумного — то розумі́ння дороги своєї, а глупо́та дурних — то ома́на.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Нерозумні сміються з гріха́, а між праведними — уподо́бання.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Серце знає гірко́ту своєї душі, і в радість його не втручається інший.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Буде ви́гублений дім безбожних, а намет безневи́нних розкві́тне.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Буває, доро́га люди́ні здається простою, та кінець її — стежка до смерти.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Також іноді і від сміху́ болить серце, і закі́нчення радости — сму́ток.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Хто підступного серця, наси́титься той із доріг своїх, а добра люди́на — із чинів своїх.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Вірить безглу́здий в кожні́сіньке слово, а мудрий зважає на кро́ки свої.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Мудрий боїться й від злого вступає, нерозумний же гні́вається та сміли́вий.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Скорий на гнів учиняє глупо́ту, а люди́на лукава знена́виджена.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Нерозумні глупо́ту вспадко́вують, а мудрі знання́м коронуються.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Покло́няться злі перед добрими, а безбожники — при брамах праведного.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Убогий знена́виджений навіть ближнім своїм, а в багатого дру́зі числе́нні.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Хто погорджує ближнім своїм, той грішить, а ласка́вий до вбогих — блаже́нний.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Чи ж не блу́дять, хто о́ре лихе? А милість та правда для тих, хто о́ре добро́.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Кожна праця прино́сить доста́ток, але́ праця уст в недоста́ток веде́.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Корона премудрих — їхня му́дрість, а віне́ць нерозумних — глупо́та.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Свідок правдивий визво́лює душі, а свідок обма́нливий — бре́хні торо́чить.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
У Господньому стра́хові сильна наді́я, і Він пристано́вище ді́тям Своїм.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Страх Господній — крини́ця життя, щоб віддаля́тися від пасток смерти.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
У числе́нності люду вели́чність царя, а в бра́ку народу — погибіль воло́даря.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Терпели́вий у гніві — багаторозумний, а гнівли́вий вчиняє глупо́ту.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Ла́гідне серце — життя то для тіла, а за́здрість — гнили́зна косте́й.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Хто тисне нужде́нного, той ображає свого Творця́, а хто милости́вий до вбогого, той поважає Його.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Безбожний у зло своє падає, а праведний повний надії й при смерті своїй.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Мудрість має спочи́нок у серці розумного, а що в нутрі безумних, те ви́явиться.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Праведність люд підійма́є, а беззако́ння — то сором наро́дів.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ласка царе́ва — рабо́ві розумному, гнів же його — проти того, хто соро́мить його.
