Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Ɔbea nyansafo si ne dan, nanso ɔbea kwasea de nʼankasa ne nsa dwiriw ne de gu fam.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Nea ne nantew teɛ no suro Awurade, na nea nʼakwan kyea no bu no animtiaa.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Ɔkwasea kasa ma wɔbɔ nʼakyi abaa, nanso anyansafo ano bɔ wɔn ho ban.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Faako a anantwi nni no, adididaka no mu da mpan, na nantwi ahoɔden mu na nnɔbae pii fi ba.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Ɔdanseni nokwafo rennaadaa, ɔdansekurumni hwie atoro gu hɔ.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Ɔfɛwdifo hwehwɛ nyansa nanso onya, nanso wɔn a wɔwɔ nhumu nya nimdeɛ ntɛm.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Twe wo ho fi ɔkwasea ho, efisɛ, worennya nimdeɛ mfi nʼano.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Anitewfo nyansa ne sɛ wɔbɛdwene wɔn akwan ho, na nkwaseafo agyimisɛm yɛ nnaadaa.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Nkwaseafo de bɔne ho adwensakra di fɛw, na wɔn a wɔteɛ mu na anisɔ wɔ.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Koma biara nim ɔyaw wɔ ne mu, na obi foforo rentumi ne no nkyɛ nʼanigye.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Wɔbɛsɛe amumɔyɛfo fi, nanso teefo ntamadan bɛyɛ frɔmfrɔm.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Ɔkwan bi wɔ hɔ a ɛteɛ wɔ onipa ani so, nanso awiei no, ɛkɔ owu mu.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Ɔserew mu mpo, koma tumi di yaw, na anigye tumi wie awerɛhow.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Akyirisanfo benya akatua sɛnea wɔn akwan te, na onipa pa nso benya ne de.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Atetekwaa gye biribiara di, nanso onitefo dwene nʼanammɔntu ho.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Onyansafo suro Awurade na oguan bɔne, nanso ɔkwasea yɛ asowui ne basabasa.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Onipa a ne bo nkyɛ fuw no yɛ nkwaseade, na wɔtɔn nea ɔpam apam bɔne no.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Ntetekwaafo agyapade ne gyimi, na wɔde nimdeɛ bɔ anitewfo abotiri.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Nnipa bɔnefo bɛkotow nnipa pa anim, na amumɔyɛfo akotow atreneefo apon ano.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Ahiafo de, wɔn yɔnkonom mpo mpɛ wɔn anim ahwɛ, nanso adefo wɔ nnamfonom bebree.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Nea obu ne yɔnko animtiaa yɛ bɔne, na nhyira nka nea ne yam ye ma ohiani.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
So wɔn a wɔbɔ pɔw bɔne nyera kwan ana? Nanso wɔn a wɔhyehyɛ nea eye no nya adɔe ne nokware.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Adwumadenyɛ nyinaa de mfaso ba, na kasahunu de, ɛkɔ ohia mu.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Anyansafo ahonya ne wɔn abotiri, na nkwaseafo agyimisɛm sow gyimi aba.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Ɔdanseni nokwafo gye nkwa, nanso ɔdansekurumni yɛ ɔdaadaafo.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Nea osuro Awurade no wɔ bammɔ a mu yɛ den, na ɛbɛyɛ guankɔbea ama ne mma.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Awurade suro yɛ nkwa asuti, eyi onipa fi owu afiri mu.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ɔman mu nnipa dodow yɛ ɔhene anuonyam, nanso sɛ asomfo nni hɔ a mmapɔmma no sɛe.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Onipa a ɔwɔ abodwokyɛre wɔ ntease a mu dɔ, na nea ne bo fu ntɛm no da agyimisɛm adi.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Koma mu asomdwoe ma nipadua nkwa, na anibere ma nnompe porɔw.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Nea ɔhyɛ ahiafo so no bu wɔn Yɛfo animtiaa, nanso nea ohu ohiani mmɔbɔ no hyɛ Onyankopɔn anuonyam.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Sɛ amanehunu ba a amumɔyɛfo hwe ase, nanso owu mu mpo atreneefo wɔ guankɔbea.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Nyansa te ntease koma mu, na nkwaseafo mu mpo, oyi ne ho adi.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Trenee pagyaw ɔman, na bɔne yɛ animguase ma nnipa nyinaa.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ɔhene ani sɔ ɔsomfo nyansani, na ɔsomfo nimguasefo hyɛ no abufuw.
