Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
LA mujer sabia edifica su casa: mas la necia con sus manos la derriba.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
El que camina en su rectitud teme á Jehová: mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
En la boca del necio está la vara de la soberbia: mas los labios de los sabios los guardarán.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Sin bueyes el granero está limpio: mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
El testigo verdadero no mentirá: mas el testigo falso hablará mentiras.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Busca el escarnecedor la sabiduría, y no [la halla]: mas la sabiduría al hombre entendido es fácil.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Vete de delante del hombre necio, porque [en él] no advertirás labios de ciencia.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La ciencia del cuerdo es entender su camino: mas la indiscreción de los necios es engaño.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Los necios se mofan del pecado: mas entre los rectos hay favor.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
El corazón conoce la amargura de su alma; y extraño no se entrometerá en su alegría.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
La casa de los impíos será asolada: mas florecerá la tienda de los rectos.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Hay camino que al hombre parece derecho; empero su fin son caminos de muerte.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Aun en la risa tendrá dolor el corazón; y el término de la alegría es congoja.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
De sus caminos será harto el apartado de razón: y el hombre de bien [estará contento] del [suyo].
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
El simple cree á toda palabra: mas el avisado entiende sus pasos.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
El sabio teme, y se aparta del mal: mas el necio se arrebata, y confía.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
El que presto se enoja, hará locura: y el hombre malicioso será aborrecido.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Los simples heredarán necedad: mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Los malos se inclinarán delante de los buenos, y los impíos á las puertas del justo.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
El pobre es odioso aun á su amigo: pero muchos son los que aman al rico.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Peca el que menosprecia á su prójimo: mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
¿No yerran los que piensan mal? Misericordia empero y verdad [alcanzarán] los que piensan bien.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
En toda labor hay fruto: mas la palabra de los labios solamente empobrece.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Las riquezas de los sabios son su corona: [mas] es infatuación la insensatez de los necios.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
El testigo verdadero libra las almas: mas el engañoso hablará mentiras.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
En el temor de Jehová está la fuerte confianza; y esperanza tendrán sus hijos.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
El temor de Jehová es manantial de vida, para apartarse de los lazos de la muerte.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
En la multitud de pueblo está la gloria del rey: y en la falta de pueblo la flaqueza del príncipe.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
El que tarde se aira, es grande de entendimiento: mas el corto de espíritu engrandece el desatino.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
El corazón apacible es vida de las carnes: mas la envidia, pudrimiento de huesos.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
El que oprime al pobre, afrenta á su Hacedor: mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Por su maldad será lanzado el impío: mas el justo en su muerte tiene esperanza.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
En el corazón del cuerdo reposa la sabiduría; y es conocida en medio de los necios.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La justicia engrandece la nación: mas el pecado es afrenta de las naciones.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
La benevolencia del rey es para con el ministro entendido: mas su enojo [contra] el que [lo] avergüenza.
