Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Mudra žena zida kuæu svoju, a luda svojim rukama raskopava.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Ko hodi pravo, boji se Gospoda; a ko je opak na svojim putovima, prezire ga.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
U ustima je bezbožnikovijem prut oholosti, a mudre èuvaju usta njihova.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Gdje nema volova, èiste su jasle; a obilata je ljetina od sile volovske.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Istinit svjedok ne laže, a lažan svjedok govori laž.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Potsmjevaè traži mudrost, i ne nahodi je; a razumnomu je znanje lako naæi.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Idi od èovjeka bezumna, jer neæeš èuti pametne rijeèi.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Mudrost je pametnoga da pazi na put svoj, a bezumlje je bezumnijeh prijevara.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Bezumnima je šala grijeh, a meðu pravednima je dobra volja.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Srce svaèije zna jad duše svoje; i u veselje njegovo ne miješa se drugi.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Dom bezbožnièki raskopaæe se, a koliba pravednijeh cvjetaæe.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Neki se put èini èovjeku prav, a kraj mu je put k smrti.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
I od smijeha boli srce, i veselju kraj biva žalost.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Putova svojih nasitiæe se ko je izopaèena srca, ali ga se kloni èovjek dobar.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Lud vjeruje svašta, a pametan pazi na svoje korake.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Mudar se boji i uklanja se od zla, a bezuman navire i slobodan je.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Nagao èovjek èini bezumlje, a pakostan je èovjek mrzak.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Ludi našljeðuje bezumlje, a razboriti vjenèava se znanjem.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Klanjaju se zli pred dobrima i bezbožni na vratima pravednoga.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Ubogi je mrzak i prijatelju svom, a bogati imaju mnogo prijatelja.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Ko prezire bližnjega svojega griješi; a ko je milostiv ubogima, blago njemu.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Koji smišljaju zlo, ne lutaju li? a milost i vjera biæe onima koji smišljaju dobro.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
U svakom trudu ima dobitka, a govor usnama samo je siromaštvo.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Mudrima je vijenac bogatstvo njihovo, a bezumlje bezumnijeh ostaje bezumlje.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Istinit svjedok izbavlja duše, a lažan govori prijevaru.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
U strahu je Gospodnjem jako pouzdanje, i sinovima je utoèište.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Strah je Gospodnji izvor životu da se èovjek saèuva od prugala smrtnijeh.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
U mnoštvu je naroda slava caru; a kad nestaje naroda, propast je vladaocu.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Ko je spor na gnjev, velika je razuma; a ko je nagao pokazuje ludost.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Život je tijelu srce zdravo, a zavist je trulež u kostima.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Ko èini krivo ubogome, sramoti stvoritelja njegova; a poštuje ga ko je milostiv siromahu.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Za zlo svoje povrgnuæe se bezbožnik, a pravednik nada se i na smrti.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Mudrost poèiva u srcu razumna èovjeka, a što je u bezumnima poznaje se.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Pravda podiže narod, a grijeh je sramota narodima.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Mio je caru razuman sluga, ali na sramotna gnjevi se.
