Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Фемея ынцеляптэ ышь зидеште каса, яр фемея небунэ о дэрымэ ку ынсешь мыниле ей.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Чине умблэ ку неприхэнире се теме де Домнул, дар чине апукэ пе кэй стрымбе Ыл несокотеште.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Ын гура небунулуй есте о нуя пентру мындрия луй, дар пе ынцелепць ый пэзеск бузеле лор.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Унде ну сунт бой, есля рэмыне гоалэ, дар путеря боилор адуче белшуг де роаде.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Ун мартор крединчос ну минте, дар ун мартор минчинос спуне минчунь.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Батжокориторул каутэ ынцелепчуня ши н-о гэсеште, дар пентру омул причепут штиинца есте лукру ушор.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Депэртязэ-те де небун, кэч ну пе бузеле луй вей гэси штиинца!
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Ынцелепчуня омулуй кибзуит ыл фаче сэ вадэ пе че кале сэ мяргэ, дар небуния челор несокотиць ый ыншалэ пе ей ыншишь.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Чей несокотиць глумеск ку пэкатул, дар ынтре чей фэрэ приханэ есте бунэвоинцэ.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Инима ышь куноаште неказуриле ши ничун стрэин ну се поате аместека ын букурия ей.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Каса челор рэй ва фи нимичитэ, дар кортул челор фэрэ приханэ ва ынфлори.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Мулте кэй пот пэря буне омулуй, дар ла урмэ се вэд кэ дук ла моарте.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Де мулте орь, кяр ын мижлокул рысулуй инима поате фи мыхнитэ, ши букурия поате сфырши прин неказ.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Чел ку инима рэтэчитэ се сатурэ де кэиле луй ши омул де бине се сатурэ ши ел де че есте ын ел.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Омул лесне крезэтор креде орьче ворбэ, дар омул кибзуит я сяма бине кум мерӂе.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ынцелептул се теме ши се абате де ла рэу, дар несокотитул есте ынгымфат ши фэрэ фрикэ.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Чине есте юте ла мыние фаче простий, ши омул плин де рэутате се фаче урыт.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Чей прошть ау парте де небуние, дар оамений кибзуиць сунт ынкунунаць ку штиинцэ.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Чей рэй се плякэ ынаинтя челор бунь, ши чей нелеӂюиць, ынаинтя порцилор челуй неприхэнит.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Сэракул есте урыт кяр ши де приетенул сэу, дар богатул аре фоарте мулць приетень.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Чине диспрецуеште пе апроапеле сэу фаче ун пэкат, дар фериче де чине аре милэ де чей ненорочиць.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Ын адевэр, чей че гындеск рэул се рэтэческ, дар чей че гындеск бинеле лукрязэ ку бунэтате ши крединчошие.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Орьунде се мунчеште есте ши кыштиг, дар орьунде нумай се ворбеште есте липсэ.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Богэция есте о кунунэ пентру чей ынцелепць, дар чей несокотиць н-ау алтчева декыт небуние.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Марторул каре спуне адевэрул скапэ суфлете, дар чел ыншелэтор спуне минчунь.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Чине се теме де Домнул аре ун сприжин таре ын Ел ши копиий луй ау ун лок де адэпост ла Ел.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Фрика де Домнул есте ун извор де вяцэ, еа не фереште де курселе морций.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Мулцимя попорулуй есте слава ымпэратулуй, липса попорулуй есте пеиря воеводулуй.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Чине есте ынчет ла мыние аре мултэ причепере, дар чине се апринде юте фаче мулте простий.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
О инимэ лиништитэ есте вяца трупулуй, дар пизма есте путрезиря оаселор.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Чине асупреште пе сэрак батжокореште пе Зидиторул сэу, дар чине аре милэ де чел липсит чинстеште пе Зидиторул сэу.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Чел рэу есте доборыт де рэутатя луй, дар чел неприхэнит кяр ши ла моарте траӂе нэдежде.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Ынцелепчуня се одихнеште ынтр-о инимэ причепутэ, дар ын мижлокул челор несокотиць еа се дэ де гол.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Неприхэниря ыналцэ пе ун попор, дар пэкатул есте рушиня попоарелор.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ун ымпэрат аре плэчере де ун служитор кибзуит, дар пе чел де окарэ ыл атинӂе мыния луй.
