Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Toda mulher sábia edifica sua casa; porém a tola a derruba com suas mãos.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Aquele que anda corretamente teme ao SENHOR; mas o que se desvia de seus caminhos o despreza.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Na boca do tolo está a vara da arrogância, porém os lábios dos sábios os protegem.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Não havendo bois, o celeiro fica limpo; mas pela força do boi há uma colheita abundante.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A testemunha verdadeira não mentirá, mas a testemunha falsa declara mentiras.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
O zombador busca sabedoria, mas não [acha] nenhuma; mas o conhecimento é fácil para o prudente.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Afasta-te do homem tolo, porque [nele] não encontrarás lábios inteligentes.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
A sabedoria do prudente é entender seu caminho; mas a loucura dos tolos é engano.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Os tolos zombam da culpa, mas entre os corretos está o favor.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
O coração conhece sua [própria] amargura, e o estranho não pode partilhar sua alegria.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
A casa dos perversos será destruída, mas a tenda dos corretos florescerá.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Há um caminho que [parece] correto para o homem, porém o fim dele são caminhos de morte.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Até no riso o coração terá dor, e o fim da alegria é a tristeza.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Quem se desvia de coração será cheio de seus próprios caminhos, porém o homem de bem [será recompensado] pelos seus.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
O ingênuo crê em toda palavra, mas o prudente pensa cuidadosamente sobre seus passos.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
O sábio teme, e se afasta do mal; porém o tolo se precipita e se acha seguro.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Quem se ira rapidamente faz loucuras, e o homem de maus pensamentos será odiado.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Os ingênuos herdarão a tolice, mas os prudentes serão coroados [com] o conhecimento.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Os maus se inclinarão perante a face dos bons, e os perversos diante das portas do justo.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
O pobre é odiado até pelo seu próximo, porém os amigos dos ricos são muitos.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Quem despreza a seu próximo, peca; mas aquele que demonstra misericórdia aos humildes [é] bem-aventurado.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Por acaso não andam errados os que tramam o mal? Mas [há] bondade e fidelidade para os que planejam o bem.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Em todo trabalho cansativo há proveito, mas o falar dos lábios só [leva] à pobreza.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
A coroa dos sábios é a sua riqueza; a loucura dos tolos é loucura.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A testemunha verdadeira livra almas, mas aquele que declara mentiras é enganador.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
No temor ao SENHOR [há] forte confiança; e será refúgio para seus filhos.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
O temor ao SENHOR é manancial de vida, para se desviar dos laços da morte.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Na multidão do povo está a honra do rei, mas a falta de gente é a ruína do príncipe.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Quem demora para se irar tem muito entendimento, mas aquele de espírito impetuoso exalta a loucura.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
O coração em paz é vida para o corpo, mas a inveja é [como] podridão nos ossos.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Quem oprime ao pobre insulta ao seu Criador; mas aquele que mostra compaixão ao necessitado o honra.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Por sua malícia, o perverso é excluído; porém o justo [até] em sua morte mantém a confiança.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
No coração do prudente repousa a sabedoria; mas ela será conhecida até entre os tolos.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
A justiça exalta a nação, mas o pecado é a desgraça dos povos.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
O rei se agrada do seu servo prudente; porém ele mostrará seu furor ao causador de vergonha.
