Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Dubartiin ogeettiin mana ishee ijaarratti; gowwaan immoo harkuma isheetiin mana ofii diigdi.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Namni qajeelummaan jiraatu Waaqayyoon sodaata; kan karaan isaa jalʼaa taʼe garuu isa tuffata.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Afaan nama gowwaa dugda isaatti ulee of tuulummaa fida; arrabni ogeeyyii garuu isaan eega.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Yoo qotiyyoon hin jirre, dallaan duwwaa taʼa; garuu humna qotiyyoo tokkootiin midhaan baayʼeen argama.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Dhuga baatuun amanamaan hin sobu; dhuga baatuun sobaa immoo dhara of keessaa gad naqa.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Qoostuun namaa ogummaa barbaadee hin argatu; nama waa hubatuuf garuu beekumsi dadhabbii malee dhufa.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Ati nama gowwaa irraa fagaadhu; arraba isaa irraa beekumsa hin argattuutii.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Ogummaan hubattootaa akka isaan karaa isaanii beekan isaan godha; gowwummaan gowwootaa garuu karaa irraa isaan balleessa.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Gowwoonni cubbuutti qoosu; qajeeltota gidduutti garuu hawwii gaariitu argama.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Garaan gadda ofii isaa ni beeka; namni biraa tokko iyyuu gammachuu isaa irraa hin qooddatu.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Manni nama hamaa ni bada; dunkaanni nama qajeelaa immoo ni daraara.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Karaan qajeelaa namatti fakkaatu tokko jira; dhuma irratti garuu duʼatti nama geessa.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Kolfa keessatti iyyuu garaan nama dhukkubuu dandaʼa; gammachuunis gaddaan dhumuu dandaʼa.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Namni hin amanamne gatii karaa isaa, namni gaariin immoo gatii hojii isaa argata.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Namni homaa hin beekne waan hunda amana; namni qalbii qabu garuu tarkaanfii isaa ilaallata.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Namni ogeessi of eeggata; waan hamaa irraas ni deebiʼa; gowwaan garuu waan hundatti jarjara; of illee hin eeggatu.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Namni dafee aaru gowwummaa hojjeta; namni daba hojjetu garuu ni jibbama.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Namni homaa hin beekne gowwummaa dhaala; qalbeeffataan garuu beekumsa gonfata.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Namoonni hamoon fuula namoota gaarii duratti, jalʼoonnis karra qajeeltotaa duratti sagadu.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Hiyyeeyyii olloonni isaanii iyyuu ni jibbu; sooreyyiin immoo michoota hedduu qabu.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Namni ollaa isaa tuffatu cubbuu hojjeta; kan rakkataaf garaa laafu garuu eebbifamaa dha.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Namni hammina yaadu karaa irraa hin baduu? Warri waan gaarii karoorsan garuu jaalalaa fi amanamummaa argatu.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Jabaatanii hojjechuun hundi buʼaa buusa; oduun faayidaa hin qabne garuu hiyyummaa qofa fida.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Gonfoon ogeeyyii qabeenya isaanii ti; gowwummaan gowwootaa garuu gowwummaa dhala.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Dhuga baatuun dhugaa lubbuu baraara; dhuga baatuun sobaa immoo soba dubbata.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Namni Waaqayyoon sodaatu daʼannoo jabaa qaba; ijoolleen isaas daʼoo argatu.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Waaqayyoon sodaachuun burqaa jireenyaa ti; kiyyoo duʼaa irraas nama deebisa.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ulfinni mootii tokkoo baayʼina uummata isaa ti; yoo uummanni hin jirre garuu ilmi mootiis ni bada.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Namni obsa qabu hubannaa guddaa qaba; kan dafee aaru garuu gowwummaa mulʼisa.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Garaan nagaa qabu dhagnaaf jireenya kenna; hinaaffaan garuu lafee tortorsa.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Namni hiyyeessa cunqursu kan isa Uume tuffata; namni hiyyeessaaf garaa laafu immoo Waaqa kabaja.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Hamoonni jalʼinuma isaaniitiin badu; qajeeltonni garuu duʼa keessatti illee amanamummaa isaaniitiin daʼannoo argatu.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Ogummaan qalbii nama waa hubatuu keessa jirti; garaa gowwootaa keessatti garuu hin beekamtu.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Qajeelummaan saba ol guddisa; cubbuun garuu saba kamiif iyyuu salphina.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Mootiin tajaajilaa ogeessatti ni gammada; kan isa qaanessutti garuu ni dheekkama.
