Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Ny vehivavy hendry dia samy manao ny tranony; Fa ny adala kosa mandrava ny tranony amin’ ny tànany.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Mandeha mahitsy izay matahotra an’ i Jehovah; Fa mivily lalana kosa izay maniratsira Azy.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Eo am-bavan’ ny adala misy tsorakazon’ ny fiavonavonana; Fa ny molotry ny hendry miaro ny tenany.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Raha tsy misy omby, dia foana ny fihinanam-bilona; Fa be ny fitomboan-karena azo amin’ ny herin’ ny omby.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Ny vavolombelona mahatoky tsy mba mety mandainga; Fa mamoaka lainga kosa ny vavolombelona tsy mahatoky.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Ny mpaniratsira mba mitady fahendrena, fa tsy mahita; Fa ny manan-tsaina mora mahazo fahalalana.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Mialà eo anatrehan’ ny olona adala, Fa tsy ho hitanao aminy ny molotry ny fahalalana.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Ny mitandrina ny alehany no fahendren’ ny mahira-tsaina; Fa fitaka ny hadalan’ ny adala.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Ny adala ihomehezan’ ny fanati-panonerana; Fa ao amin’ ny marina no misy fankasitrahana.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Ny fo no mahalala ny fangidian’ ny alahelony; Ary tsy raharahan’ ny olon-kafa ny hafaliany.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Ravana ny tranon’ ny ratsy fanahy; Fa ambinina ny lain’ ny marina.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Misy lalana ataon’ ny olona ho mahitsy, Kanjo lalana mivarina any amin’ ny fahafatesana no iafarany.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Na dia mihomehy aza, dia ory ihany ny fo, Ary ny faran’ ny hafaliana dia alahelo.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Ny mihemotra am-po dia ho voky ny alehany; Fa ny tsara fanahy kosa ho voky ny azy ihany.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Ny kely saina mino ny teny rehetra; Fa ny mahira-tsaina mandinika ny diany.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ny hendry matahotra ka mivily tsy ho amin’ ny ratsy; Fa ny adala fatra-pirehareha ka matokitoky foana.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Izay malaky tezitra dia manao adaladala; Ary ny olona mamoron-tsain-dratsy dia ankahalaina.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Ny kely saina dia handova fahadalana; Fa ny mahira-tsaina mahazo ny fahalalana ho satro-boninahiny.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Ny ratsy fanahy miondrika eo anatrehan’ ny tsara fanahy, Ary ny meloka dia eo am-bavahadin’ ny marina.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Ny malahelo dia halan’ ny havany aza; Fa ny manan-karena no tian’ ny maro.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Izay manao tsinontsinona ny namany dia manota; Fa endrey ny fahasambaran’ izay mamindra fo amin’ ny ory!
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Tsy mivily va izay manao asa ratsy? Fa famindram-po sy fahamarinana no ho an’ izay manao asa tsara.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Ny fisasarana rehetra misy valiny avokoa; Fa ny molotra mibedibedy foana tsy mba ahazoana na inona na inona.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Satroboninahitry ny hendry ny hareny; Fa ny fahadalan’ ny adala dia fahadalana ihany.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Ny vavolombelona marina mamonjy ain’ olona; Fa izay mamoaka lainga dia tena fitaka.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Ny fahatahorana an’ i Jehovah dia fiarovana mahatoky, Ary ny zanany hahazo fialofana.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Ny fahatahorana an’ i Jehovah no loharanon’ aina, Hanalavirana ny fandriky ny fahafatesana.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ny fahabetsahan’ ny vahoaka no voninahitry ny mpanjaka; Fa ny havitsiany kosa no fietreny.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Be saina izay mahatsindry fo; Fa ny malaky tezitra mampiseho ny fahadalany.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Ny fo mionona no fiainan’ ny nofo; Fa ny fahamaimaizan-tsaina dia mahalò ny taolana.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Izay mampahory ny mahantra dia manala baraka ny Mpanao azy; Fa ny mamindra fo aminy kosa dia manome voninahitra Azy.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Ny ratsy fanahy azera noho ny haratsiany; Fa ny marina matoky, na dia mby ao amin’ ny fahafatesana aza.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Mandry tsara ao am-pon’ ny manan-tsaina ny fahendrena; Fa ny an’ ny adala kosa dia miharihary.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Ny fahamarinana manandratra ny firenena; Fa ny ota kosa dia fahafaham-baraka amin’ ny olona
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ny fankasitrahan’ ny mpanjaka dia amin’ ny mpanompo hendry; Fa ny fahatezerany kosa amin’ ny manao izay mahamenatra.
