Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Gudra sieva uztaisa savu namu, bet neprātniece to noposta pati savām rokām.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Kas savā skaidrībā staigā, tas bīstas To Kungu; bet netiklais savā ceļā nebēdā par Viņu.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Ģeķa mutē ir viņa lepnības rīkste, bet gudro lūpas viņus pasargā.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Kur vēršu nav, tur sile tīra; bet caur vēršu spēku nāk liela raža.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Patiess liecinieks nemelo, bet nepatiess liecinieks izverd melus.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Garzobis meklē gudrību un neatrod; bet prātīgam atzīšana nāk lēti.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Ej nost no ģeķa acīm; jo gudru valodu tu nedzirdēsi!
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Prātīga vīra gudrība ir šī, savu ceļu saprast; bet nejēgu ģeķība ir aloties.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Ģeķiem grēku upuris nelīdz, bet pie taisniem ir labpatikšana.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Sirds pati vien zina savas sāpes, un cits neviens nenomana viņas prieku.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Bezdievīgo nams taps nopostīts, bet taisno būdiņa zaļos.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Dažs ceļš liekās iesākumā labs, savā galā ved nāvē.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Pat smejoties sirds brīžam sāp, un līksmība beidzās bēdās.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Kas atkāpjas, tā sirds baudīs savu darbu augļus, tāpat labs vīrs savus.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Nejēga tic visu, bet prātīgais ņem vērā savus soļus.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Gudrais bīstas un izsargās no ļauna, bet ģeķis ir kā uguns un drošs.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Ātras dusmas dara ģeķību, un niķainu cilvēku ienīst.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Nesaprašu mantība ir ģeķība, bet prātīgo kronis atzīšana.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Ļauniem jāklanās priekš labiem, un bezdievīgiem taisna vārtos.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Pat draugs nabagu ienīst, bet bagātiem mīlētāju daudz.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Kas pulgo savu tuvāko, grēko; bet svētīgs, kas par nabagu apžēlojās.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Vai tad neceļā nekļūs, kas ļaunu perē? bet kam prāts uz labu, panāks žēlastību un uzticību.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Kur sviedriem strādā, tur kas atliek; bet kur vārdi vien, tur trūcība.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Bagātība ir gudriem par kroni, bet nejēgu ģeķība paliek ģeķība.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Patiess liecinieks izpestī dvēseles, bet kas melus runā, ir blēdis.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Tā Kunga bijāšanā ir liela drošība, un tā būs viņa bērniem par patvērumu.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Tā Kunga bijāšana ir dzīvības avots, izsargāties no nāves valgiem.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ķēniņa gods stāv ļaužu pulkā, bet ļaužu trūkums ir valdnieku vaidi.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Lēnprātīgam liela gudrība, bet ātrais ir liels ģeķis.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Lēna sirds ir miesas dzīvība, bet ātrs prāts ir puveši kaulos.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Kas nabagu nospiež, pulgo viņa Radītāju; bet kas par sērdieni apžēlojās, tas godā Dievu.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Bezdievīgais pazūd savā postā, bet taisnais arī savā nāvē ir drošs,
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Prātīgo sirdī gudrība dus, bet ģeķu starpā tā parādās.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Taisnība tautu paaugstina, bet grēks ir ļaužu posts.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Tiklam kalpam ķēniņa žēlastība, bet viņa dusmas bezkaunīgam.
