Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Ke lalmwetmet, sie mutan el musaeak sou se, a lalfon uh ku in kunausya.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Kutena mwet su moulkin moul suwohs, elos akkalemye lah elos akfulatye LEUM GOD; elos su tia moul suwohs elos akkalemye lah elos pilesral.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Inse fulat lun sie mwet lalfon oru el kaskas pusla; a kas lun sie mwet lalmwetmet karinganul sifacna.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Fin wangin ox in amakin plao uh, ac wangin koanon nien fil mongo sum. A fin oasr, na nien fil mongo sum ac sessesla ke wheat.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Sie mwet loh oaru el fahkak ma pwaye pacl nukewa, a sie mwet loh soaru el kikiap pacl nukewa.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Sie mwet inse fulat el tia ku in sun lalmwetmet, a mwet oasr etauk la, fisrasr elos in eis mwe lutlut.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Nimet apkuran nu yurin mwet lalfon. Wangin ma elos ac ku in luti kom.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Efu ku mwet lalkung uh lalmwetmet? Mweyen el etu ma elan oru. Efu ku mwet sulalkung uh lalfon? Mweyen el nunku mu el etu ma nukewa.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Wangin fosrnga lun mwet lalfon ke elos orala ma koluk, a mwet wo elos suk in oasr nunak munas nu selos.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Wangin mwet ku in etu na pwaye lah fuka engan lom ku asor lom. Kom mukena pa etu. Wangin mwet ku in wi kom kac.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Lohm sin sie mwet wo ac tu na tukun kunausyukla lohm sin sie mwet koluk.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Sahp inkanek soko ma kom pangon mu suwohs uh, ac ku in kolkomla nu ke misa.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Israsr uh ku in okanla inse asor. Pacl engan uh wanginla, asor sac srakna oasr.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Mwet koluk uh fah eis ma fal nu ke ma elos oru. Mwet wo uh fah eis lacnen orekma wo lalos.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Sie mwet lalfon el lulalfongi ma nukewa; a mwet lalkung elos taranna yen elos fahsr nu we.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Mwet etauk elos karinganang in tia sun mwe lokoalok, a mwet lalfon uh nikin sensen, ac sa na in mukuila.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Mwet mongsa uh oru ma lalfon; ac mwet kinauk inkanek kutasrik ac fah srungayuk.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Mwet nikin ac eis fokin lalfon lalos, a mwet lalkung ac usrui etauk.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Mwet koluk ac fah epasr ye mutun mwet suwoswos ac pusisel in siyuk kasru selos.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Wangin mwet lungse orek kawuk nu sin sie mwet sukasrup, finne mwet tulan lal; a sie mwet kasrup, oasr mwet kawuk puspis lal.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Kom fin lungse kom in engan, na kom in kulang nu sin mwet sukasrup; sie ma koluk pa in pilesru kutena mwet.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Kom fin oru sie orekma wo, mwet uh ac lulalfongi kom ac sunakin kom, a kom fin wi oru orekma koluk, kom fahsr ke sie inkanek tafongla.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Orekma, na kom fah eis woiya. Kom fin mutana sramsarm, kom ac sukasrup.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Mwet lalmwetmet uh eis mwe kasrup; a mwet lalfon eteyuk ke lalfon lalos.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Sie mwet loh su kaskas pwaye el molela moul lun sie mwet; a el fin fahk kas kikiap, el lafwekin sie mwet.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Akfulatye LEUM GOD, fah sang lulalfongi ku ac moul misla nu sin sie mwet ac sou lal.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Ya kom lungse tuh kom in tia sa misa? Sie unon in moul pa akfulatye LEUM GOD.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Fulat lun sie tokosra tuku ke pisen mwet ma el leumi. Fin wangin mwet, na el tia oaoa.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Kom fin mongfisrasr, kom lalmwetmet; a kom fin mongsa, kom akkalemye lupan lalfon lom.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Inse misla uh mwe akkeye mano, a sok uh oana sie mas ma akkulamye mano.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Kom fin akkeokye mwet sukasrup, kom aklusrongtenye God su oralosla; a ke kom kulang nu sin mwet sukasrup, kom akfulatye God.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Mwet koluk uh putatla ke sripen orekma koluk lalos, a mwet wo uh molla ke sripen moul suwohs lalos.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Lalmwetmet uh oan in nunak nukewa lun sie mwet etauk. Mwet lalfon uh wangin etu la ke lalmwetmet uh.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Suwoswos ac oru sie mutunfacl in ku ac fulat. Ma koluk uh mwe akmwekinye sie mutunfacl.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Tokosra uh elos insewowo ke mwet pwapa fulat lalos su oaru in oru ma kuna; a elos kalyaelos su tia akfalye ma kunalos.
