Притчи 14

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Knare antahi'zane a'mo'a noma'a erise higeno, naga'amo'a so'e nehie. Hianagi neginagi a'mo'a, noma'ane naga'anena eri haviza nehie.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Fatgo avu'avaza'ma nevaririmofona, Ra Anumzamofo kore'zamo agu'afina me'ne. Hianagi iza'o kefo avu'ava'ma nehimo'a Ra Anumzamofona korera hunonte.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Neginagi vahe'mo'ma kema hiankemo'a, agrazante kano eri agumpi nente. Hianagi fatgo vahe'mofo kemo'a, agu'vazigeno knare huno nemanie.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Bulimakao omani'nea afu nompina avusese nehie. Hianagi hanave bulimakaomo'a rama'a ne'za erifore nehie.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Tamage huno kemahu ne'mo'ma, keagare'ma oti'nea ne'ma aza huno huama haniana, tamage hugahie. Hianagi havigema hu ne'mo'a keagare'ma oti'nea ne'ma kema aza huno'ma haniana havige hugahie.

6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Hagi kiza zokago kehu vahe'mo'ma, knare antahizanku'ma hakesuno'a, keno eri fore osugahie. Hianagi ama' antahi'zane vahe'mo'a, fru huno antahi'zana erigahie.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Knare antahi'zama omane vahepintira, mani agetaginka manio, na'ankure knare antahi'zana e'origahane.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Knare antahi'zane vahe'mo'a kama vania kana antahi ani' hu'neno vugahie. Hianagi neginagi vahe'mo'za zamagrazmi rezmatga nehaze.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Neginagi vahe'mo'za kumimofo nona'ama erizankura, hunte'za kiza zokago nehaze. Hianagi fatgo avu'ava'ene vahepina, vahe'ma antahiami' avu'ava zana me'ne.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Mago'mago vahe'mo, agria'a rimpa aka'zana antahino keno nehie. Hagi mago'mo'e huno rumofo musezana mika'a erinte amara osugahie.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

Kefo vahe'mofo nomo'a, haviza hugahie. Hianagi fatgo vahe'mofo seli nomo'a, hanavetino megahie.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Mago kamo'a vahe avurera knare hugahianagi, avaririno atuparega vaniana fri'za me'ne.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Musema huzampinena rimpa akazana me'ne. Hagi musema hu'zamo'a vagamaresigeno'a, asuragi'za egahie.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Zamentinti osu vahe'mo'za zamagrama hu'nesaza zamavu'zmava zante, mizana erigahaze. Hagi knare vahe'mo'a agra'a, hu'nesia avu'ava zante, mizana erigahie.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Osi'a antahintahima eri'naza vahe'mo'za, maka zankura zamentinti nehaze. Hianagi knare antahi'zane vahe'mo'a kama vu zama'afina kva nehie.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Knare antahi'zane vahe'mo'a kva huso'e hu'neno, kefozana agatenere. Hianagi neginagi vahe'mo'a kva huso'e osuno, Maka'zana amane hugahue huno nehie.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Ame huno rimpama ahe vahe'mo'a, neginagi avu'ava nehie. Hagi kefozama hu antahintahima eri fore'ma nehia vahera, avesra hunentaze.

18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Osi'a antahintahine vahe'mo'za, neginagi avu'avaza erisantiharegahaze. Hianagi maka'zama ankere'za hu vahe'mo'za, kini fetori anteankna huno antahi'zana erigahaze.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Iza'zo kefo zamavu'zmava nehanamo'za knare'zama nehanaza vahe zamavuga zamarena regahaze. Havi zama nehamo'za fatgo vahe'mokizmi kegina kafante zamare'na ome re'za husga huzmantegahaze.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Amunte'ma omne'simofona, knampa'amo enena avesiontegahie. Hianagi feno vahe'ma manisimofona, rama'a vahe'mo'za knampa'a manigahaze.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Inamo'o tava'oma'are'ma mani'nesimofoma kefenkami netreno knare'ma huontesimo'a, kumi hugahie. Hianagi iza'o amunte omane vahe'ma knare'ma huntesimofona, Anumzamo'a asomu huntegahie.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Havi avu'ava'ma hu'zamofo kema retroma hanaza vahe'mo'za, havi kantera novazafi? Hianagi iza'zo knare avu'ava'ma huzamofo kema retroma hazamo'za, mani fatgoma huno mani'zane vagaore avesi'zana ke'za erigahaze.

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

Hanaveti'za mika eri'zama eri'za vahe'mo'za, rama'a eriguhe'za erigahaze. Hagi mani'ne'za ke'agema hu vahe'mo'za, zamunte omane vahe manigahaze.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Ama' antahi'zane vahe'mofo fenomo'a, anunte kini fetori meankna huno me'ne. Hianagi neginagi zamavu'zmava'ma nehaza vahe'mokizmia, neginagi zamavu'zmavamo'a zamazeri neginagi nehie.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Keagama hunezmantesafima, tamage hunka kema huamama hanamoka, rama'a vahe zamagu'vazigahane. Hianagi keagafima havigema hunka huama'ma hanamoka, havige vahe manigahane.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

Ra Anumzamofoma kore'ma huntesimofona, Agra hanave vihu huntenkeno mani'nena, mofavre'amo'za hanave vihufi manigahaze.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Ra Anumzamofoma kore'ma hunteno Agri agorga mani'zamo'a asimu ami' kapu'i ti me'neankino, vahe'ma ahefri krifufintira azeri atregahie.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Kinimo'ma rama'a vahe'ma kegavama hanige'za, agrira ragi amigahaze. Hianagi kinimo'ma osi'a vahe'ma kegavama hanuno'a, agra haviza hugahie.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Ame' huno zamarimpa ohe vahe'mo'za, ama' antahi'za e'nerize. Hianagi hatuma hu'za zamarimpahe vahe'mo'za, neginagi zamavu'zmava eri ama' nehaze. (Jem 1:19-20.)

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Vahe'mo'ma rimpama ante fru huno'ma mani'zamo'a, avufgamofona asimu amigahie. Hianagi rumofo zante'ma kesanema nehanimofona, ana avu'avamo'a zaferinafi namureno kasriankna hugahie.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Kagrama amunte omane vahe'ma zamazeri havizama hanunka, tro'ma huzmante'nea Anumzamofo huhaviza nehane. Hianagi kagrama zamazeri so'e hanunka, Anumzamofona ra agi amigahane.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

Kefo avu'ava'ma nehia vahe'mofona, ana kumi avu'ava'zamo azeri haviza hugahie. Hianagi fatgo vahe'mo'ma frisigeno'a, agu'vazigahie.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Knare antahi'zamo'a, ama' antahi'zane vahe'mofo agu'afi akoheno meso'e huno megahie. Neginagi vahe'mofo agu'afina ana knare antahi'zamo'a, agra'a azeri ante'ama nehie.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Fatgo avu'ava hu'zamo'a ana mopafi me'nea kumara azeri antesga nehie. Hianagi kumi'ma nehaza avu'avazamo'a mika ana mopafi vahe'mofona, azeri agaze nehie.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Knare avu'ava'ma nehia eri'za ne'mofona, kinimo'a muse hunente. Hianagi agazema hu avu'ava'ma nehia eri'za vahera, kinimo'a rimpa ahentegahie.