Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
La donna savia edifica la sua casa, ma la stolta l’abbatte con le proprie mani.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Chi cammina nella rettitudine teme l’Eterno, ma chi è pervertito nelle sue vie lo sprezza.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Nella bocca dello stolto germoglia la superbia, ma le labbra dei savi son la loro custodia.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Dove mancano i buoi è vuoto il granaio, ma l’abbondanza della raccolta sta nella forza del bove.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Il testimonio fedele non mentisce, ma il testimonio falso spaccia menzogne.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Il beffardo cerca la sapienza e non la trova, ma per l’uomo intelligente la scienza è cosa facile.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Vattene lungi dallo stolto; sulle sue labbra certo non hai trovato scienza.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La sapienza dell’uomo accorto sta nel discernere la propria strada, ma la follia degli stolti non è che inganno.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Gli insensati si burlano delle colpe commesse, ma il favore dell’Eterno sta fra gli uomini retti.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Il cuore conosce la sua propria amarezza, e alla sua gioia non può prender parte un estraneo.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
La casa degli empi sarà distrutta, ma la tenda degli uomini retti fiorirà.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
V’è tal via che all’uomo par diritta, ma finisce col menare alla morte.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Anche ridendo, il cuore può esser triste; e l’allegrezza può finire in dolore.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Lo sviato di cuore avrà la ricompensa dal suo modo di vivere, e l’uomo dabbene, quella delle opere sue.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Lo scemo crede tutto quel che si dice, ma l’uomo prudente bada ai suoi passi.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Il savio teme, ed evita il male; ma lo stolto è arrogante e presuntuoso.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Chi è pronto all’ira commette follie, e l’uomo pien di malizia diventa odioso.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Gli scemi ereditano stoltezza, ma i prudenti s’incoronano di scienza.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
I malvagi si chinano dinanzi ai buoni, e gli empi alle porte de’ giusti.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Il povero è odiato anche dal suo compagno, ma gli amici del ricco son molti.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Chi sprezza il prossimo pecca, ma beato chi ha pietà dei miseri!
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Quelli che meditano il male non son forse traviati? ma quelli che meditano il bene trovan grazia e fedeltà.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In ogni fatica v’è profitto, ma il chiacchierare mena all’indigenza.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
La corona de’ savi è la loro ricchezza, ma la follia degli stolti non è che follia.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Il testimonio verace salva delle vite, ma chi spaccia bugie non fa che ingannare.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
V’è una gran sicurezza nel timor dell’Eterno; Egli sarà un rifugio per i figli di chi lo teme.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Il timor dell’Eterno è fonte di vita e fa schivare le insidie della morte.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
La moltitudine del popolo è la gloria del re, ma la scarsezza de’ sudditi è la rovina del principe.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Chi è lento all’ira ha un gran buon senso, ma chi è pronto ad andare in collera mostra la sua follia.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Un cuor calmo è la vita del corpo, ma l’invidia è la carie dell’ossa.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Chi opprime il povero oltraggia Colui che l’ha fatto, ma chi ha pietà del bisognoso, l’onora.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
L’empio è travolto dalla sua sventura, ma il giusto spera anche nella morte.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
La sapienza riposa nel cuore dell’uomo intelligente, ma in mezzo agli stolti si fa tosto conoscere.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La giustizia innalza una nazione, ma il peccato è la vergogna dei popoli.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Il favore del re è per il servo prudente, ma la sua ira è per chi gli fa onta.
