Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Le donne savie edificano le lor case; Ma la stolta la sovverte con le sue mani.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Chi cammina nella sua dirittura riverisce il Signore; Ma chi è stravolto nelle sue vie lo sprezza.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Nella bocca dello stolto [è] la bacchetta dell'alterezza; Ma le labbra de' savi li guardano.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Dove non [son] buoi, il granaio [è] vuoto; Ma l'abbondanza della ricolta [è] per la forza del bue.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Il testimonio verace non mente; Ma il falso testimonio sbocca bugie.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Lo schernitore cerca la sapienza, e non [la trova] punto; Ma la scienza agevolmente [si acquista] dall'[uomo] intendente.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Vattene via d'innanzi all'uomo stolto, E [d'innanzi a colui, nel quale] non avrai conosciute labbra di scienza.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La sapienza dell'uomo [è] di considerar la sua via; Ma la follia degli stolti [è] inganno.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Gli stolti si fanno beffe del [commetter] misfatto; Ma fra gli [uomini] diritti [è] la benevolenza.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Il cuore di ciascuno conosce l'amaritudine dell'anima sua; Ed altresì alcuno strano non è mescolato nella sua allegrezza.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
La casa degli empi sarà distrutta; Ma il tabernacolo degli [uomini] diritti fiorirà.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Vi è tal via che pare diritta all'uomo, Il fine della quale [son] le vie della morte.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Come di [troppo] ridere duole il cuore, Così la fine dell'allegrezza [è] dolore.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Chi è sviato di cuore sarà saziato delle sue vie; E più ch'esso [lo sarà] l'uomo da bene delle sue.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Lo scempio crede ogni cosa; Ma l'avveduto considera i suoi passi.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Il savio teme, e si ritrae dal male; Ma lo stolto trascorre, e si tien sicuro.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Chi è pronto all'ira commette follia; E l'uomo malizioso è odiato.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Gli scempi erederanno la stoltizia; Ma i prudenti coroneranno [il lor capo] di scienza.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
I malvagi saranno abbassati davanti a' buoni; E gli empi [saranno] alle porte del giusto.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Il povero è odiato eziandio dal suo prossimo; Ma molti son gli amici del ricco.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Chi sprezza il suo prossimo pecca; Ma beato chi ha pietà de' poveri.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Quelli che macchinano del male non sono eglino traviati? Ma benignità e verità [sarà usata inverso] coloro che pensano del bene.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In ogni fatica vi è del profitto; Ma il parlar delle labbra [torna] solo in inopia.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Le ricchezze de' savi [sono] la lor corona; [Ma] la follia degli stolti [è sempre] follia.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Il testimonio verace libera le anime; Ma il falso sbocca bugie.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Nel timor del Signore vi è confidanza fortissima; E vi sarà un ricetto per li figliuoli di colui [che teme Iddio].
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Il timor del Signore [è] una fonte di vita, Per ritrarsi da' lacci della morte.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
La magnificenza del re [è] nella moltitudine del popolo; Ma la ruina del principe [è] nel mancamento della gente.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Chi è lento all'ira [è] di gran prudenza; Ma chi è pronto al cruccio eccita la follia.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Il cuor sano [è] la vita delle carni; Ma l'invidia [è] il tarlo delle ossa.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Chi oppressa il povero fa onta a colui che l'ha fatto; Ma chi ha pietà del bisognoso l'onora.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
L'empio sarà traboccato per la sua malvagità; Ma il giusto spera [eziandio] nella sua morte.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
La sapienza riposa nel cuore dell'[uomo] intendente, Ed è riconosciuta in mezzo degli stolti.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La giustizia innalza la nazione; Ma il peccato [è] il vituperio de' popoli.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Il favor del re [è] verso il servitore intendente; Ma la sua indegnazione [è] contro a quello che reca vituperio.
