Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Az asszonyok legbölcsebbike fölépítette házát, de az oktalanság önkezeivel lerontja.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Egyenességében jár, a ki az Örökkévalót féli, de álnok az útjain, a ki őt megveti.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Az oktalannak szájában a gőgnek vesszeje van, de a bölcsek ajkai megőrzik őket,
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Ökrök híján tiszta a jászol, de termések bősége a marha erejében van.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Hűséges tanú nem hazudik, de hazugságokat terjeszt hazug tanú.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Keresett a csúfoló bölcsességet, de nincs, az értelmesnek azonban könnyű a tudás.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Menj el a balga ember közeléből, és nem ismerted meg tudásnak ajkait,
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Az okosnak bölcsessége: érteni az útját, de a balgák oktatalansága csalárdság.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Az oktalanok közt tolmács a bűn és az egyenesek közt a jóakarat.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
A szív ismeri önmagának keservét, és örömébe nem vegyül idegen.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
A gonoszok háza megsemmisül, de az egyenesek sátra virul.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Van út, mely egyenes az ember előtt, de a vége – halálnak útjai.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Nevetés közt is fájhat a szív, és az örömnek vége bánat.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Saját útjaiból lakik jól a tévedt szívű, az övéiből a jó ember.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Az együgyű minden szónak hisz, de az okos ügyel lépésére.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A bölcs fél és kerüli a rosszat, de a balga fölháborodik és elbizakodik.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
A hirtelen haragú oktalanságot követ el, és a fondorlatok embere meggyűlöltetik.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Birtokul nyertek az együgyűek oktalanságot, de az okosok körülfogják a tudást.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Legörnyedtek a rosszak a jók előtt és a gonoszok az igaznak kapuinál.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Társánál is gyűlöletessé válik a szegény, de a gazdagnak barátai sokan vannak.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
A ki gúnyolódik felebarátján, vétkezik, de a ki könyörül a szegényeken, boldog az.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Nemde eltévelyegnek a rosszat koholók, de szeretetet és hűséget találnak a jót koholók.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Minden fáradalomból nyereség származik, de az ajkak beszédje csak hiányra visz.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
A bölcsek koronája a gazdagságuk, a balgák oktalansága oktalanság.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Lelkeket ment meg az igaz tanú, de hazugságokat terjeszt a csalárd.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Az istenfélelemben erős bizalom van, fiainak is menedékük lesz.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Az istenfélelem életforrás, hogy távozzunk a halál tőreitől.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Abban, hogy sok a nép, van a király dísze, és a nemzet fogytában a fejedelem rettegése.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
A késedelmes haragú nagy értelmességű, de a hirtelen indulatú oktalanságot visz el.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A testnek élete a szelíd szív, de a csontok rothadása a vakbuzgalom.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
A ki nyomorgatja a szegényt, az káromolta alkotóját, de tiszteli őt, a ki könyörül a szűkölködőn.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Szerencsétlenségében eltaszíttatik a gonosz, de halálakor is bízik az igaz.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Az értelmesnek szívében bölcsesség nyugszik, de a balgák közepében kitudódik.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Igazság felemeli a nemzetet, de a népek gyalázata a vétek.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
A király jóakarata az eszes szolgáé, de haragja lesz a szégyenletesé.
