Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
| חַכְמוֹת נָשִׁים בָּנְתָה בֵיתָהּ וְאִוֶּלֶת בְּיָדֶיהָ תֶהֶרְסֶֽנּוּ׃ |
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
| הוֹלֵךְ בְּיׇשְׁרוֹ יְרֵא יְהֹוָה וּנְלוֹז דְּרָכָיו בּוֹזֵֽהוּ׃ |
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
| בְּֽפִי־אֱוִיל חֹטֶר גַּאֲוָה וְשִׂפְתֵי חֲכָמִים תִּשְׁמוּרֵֽם׃ |
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
| בְּאֵין אֲלָפִים אֵבוּס בָּר וְרׇב־תְּבוּאוֹת בְּכֹחַ שֽׁוֹר׃ |
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
| עֵד אֱמוּנִים לֹא יְכַזֵּב וְיָפִיחַ כְּזָבִים עֵד שָֽׁקֶר׃ |
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
| בִּקֶּשׁ־לֵץ חׇכְמָה וָאָיִן וְדַעַת לְנָבוֹן נָקָֽל׃ |
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
| לֵךְ מִנֶּגֶד לְאִישׁ כְּסִיל וּבַל־יָדַעְתָּ שִׂפְתֵי־דָֽעַת׃ |
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
| חׇכְמַת עָרוּם הָבִין דַּרְכּוֹ וְאִוֶּלֶת כְּסִילִים מִרְמָֽה׃ |
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
| אֱוִלִים יָלִיץ אָשָׁם וּבֵין יְשָׁרִים רָצֽוֹן׃ |
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
| לֵב יוֹדֵעַ מָרַּת נַפְשׁוֹ וּבְשִׂמְחָתוֹ לֹא־יִתְעָרַב זָֽר׃ |
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
| בֵּית רְשָׁעִים יִשָּׁמֵד וְאֹהֶל יְשָׁרִים יַפְרִֽיחַ׃ |
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
| יֵשׁ דֶּרֶךְ יָשָׁר לִפְנֵי־אִישׁ וְאַחֲרִיתָהּ דַּרְכֵי־מָֽוֶת׃ |
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
| גַּם־בִּשְׂחֹק יִכְאַב־לֵב וְאַחֲרִיתָהּ שִׂמְחָה תוּגָֽה׃ |
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
| מִדְּרָכָיו יִשְׂבַּע סוּג לֵב וּמֵעָלָיו אִישׁ טֽוֹב׃ |
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
| פֶּתִי יַאֲמִין לְכׇל־דָּבָר וְעָרוּם יָבִין לַאֲשֻׁרֽוֹ׃ |
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
| חָכָם יָרֵא וְסָר מֵרָע וּכְסִיל מִתְעַבֵּר וּבוֹטֵֽחַ׃ |
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
| קְֽצַר־אַפַּיִם יַעֲשֶׂה אִוֶּלֶת וְאִישׁ מְזִמּוֹת יִשָּׂנֵֽא׃ |
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
| נָחֲלוּ פְתָאיִם אִוֶּלֶת וַעֲרוּמִים יַכְתִּרוּ דָֽעַת׃ |
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
| שַׁחוּ רָעִים לִפְנֵי טוֹבִים וּרְשָׁעִים עַֽל־שַׁעֲרֵי צַדִּֽיק׃ |
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
| גַּם־לְרֵעֵהוּ יִשָּׂנֵא רָשׁ וְאֹהֲבֵי עָשִׁיר רַבִּֽים׃ |
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
| בׇּז־לְרֵעֵהוּ חוֹטֵא וּמְחוֹנֵן (עניים) [עֲנָוִים] אַשְׁרָֽיו׃ |
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
| הֲֽלוֹא־יִתְעוּ חֹרְשֵׁי רָע וְחֶסֶד וֶאֱמֶת חֹרְשֵׁי טֽוֹב׃ |
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
| בְּכׇל־עֶצֶב יִהְיֶה מוֹתָר וּדְבַר־שְׂפָתַיִם אַךְ־לְמַחְסֽוֹר׃ |
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
| עֲטֶרֶת חֲכָמִים עׇשְׁרָם אִוֶּלֶת כְּסִילִים אִוֶּֽלֶת׃ |
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
| מַצִּיל נְפָשׁוֹת עֵד אֱמֶת וְיָפִחַ כְּזָבִים מִרְמָֽה׃ |
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
| בְּיִרְאַת יְהֹוָה מִבְטַח־עֹז וּלְבָנָיו יִהְיֶה מַחְסֶֽה׃ |
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
| יִרְאַת יְהֹוָה מְקוֹר חַיִּים לָסוּר מִמֹּקְשֵׁי מָֽוֶת׃ |
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
| בְּרׇב־עָם הַדְרַת־מֶלֶךְ וּבְאֶפֶס לְאֹם מְחִתַּת רָזֽוֹן׃ |
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
| אֶרֶךְ אַפַּיִם רַב־תְּבוּנָה וּקְצַר־רוּחַ מֵרִים אִוֶּֽלֶת׃ |
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
| חַיֵּי בְשָׂרִים לֵב מַרְפֵּא וּרְקַב עֲצָמוֹת קִנְאָֽה׃ |
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
| עֹשֵֽׁק דָּל חֵרֵף עֹשֵׂהוּ וּמְכַבְּדוֹ חֹנֵן אֶבְיֽוֹן׃ |
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
| בְּֽרָעָתוֹ יִדָּחֶה רָשָׁע וְחֹסֶה בְמוֹתוֹ צַדִּֽיק׃ |
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
| בְּלֵב נָבוֹן תָּנוּחַ חׇכְמָה וּבְקֶרֶב כְּסִילִים תִּוָּדֵֽעַ׃ |
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
| צְדָקָה תְרוֹמֵֽם־גּוֹי וְחֶסֶד לְאֻמִּים חַטָּֽאת׃ |
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
| רְֽצוֹן־מֶלֶךְ לְעֶבֶד מַשְׂכִּיל וְעֶבְרָתוֹ תִּהְיֶה מֵבִֽישׁ׃ |
