Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
| חכמות נשים בנתה ביתה ואולת בידיה תהרסנו |
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
| הולך בישרו ירא יהוה ונלוז דרכיו בוזהו |
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
| בפי-אויל חטר גאוה ושפתי חכמים תשמורם |
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
| באין אלפים אבוס בר ורב-תבואות בכח שור |
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
| עד אמונים לא יכזב ויפיח כזבים עד שקר |
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
| בקש-לץ חכמה ואין ודעת לנבון נקל |
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
| לך מנגד לאיש כסיל ובל-ידעת שפתי-דעת |
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
| חכמת ערום הבין דרכו ואולת כסילים מרמה |
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
| אולים יליץ אשם ובין ישרים רצון |
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
| לב--יודע מרת נפשו ובשמחתו לא-יתערב זר |
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
| בית רשעים ישמד ואהל ישרים יפריח |
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
| יש דרך ישר לפני-איש ואחריתה דרכי-מות |
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
| גם-בשחק יכאב-לב ואחריתה שמחה תוגה |
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
| מדרכיו ישבע סוג לב ומעליו איש טוב |
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
| פתי יאמין לכל-דבר וערום יבין לאשרו |
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
| חכם ירא וסר מרע וכסיל מתעבר ובוטח |
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
| קצר-אפים יעשה אולת ואיש מזמות ישנא |
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
| נחלו פתאים אולת וערומים יכתרו דעת |
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
| שחו רעים לפני טובים ורשעים על-שערי צדיק |
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
| גם-לרעהו ישנא רש ואהבי עשיר רבים |
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
| בז-לרעהו חוטא ומחונן עניים (ענוים) אשריו |
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
| הלוא-יתעו חרשי רע וחסד ואמת חרשי טוב |
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
| בכל-עצב יהיה מותר ודבר-שפתים אך-למחסור |
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
| עטרת חכמים עשרם אולת כסילים אולת |
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
| מציל נפשות עד אמת ויפח כזבים מרמה |
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
| ביראת יהוה מבטח-עז ולבניו יהיה מחסה |
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
| יראת יהוה מקור חיים-- לסור ממקשי מות |
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
| ברב-עם הדרת-מלך ובאפס לאם מחתת רזון |
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
| ארך אפים רב-תבונה וקצר-רוח מרים אולת |
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
| חיי בשרים לב מרפא ורקב עצמות קנאה |
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
| עשק דל חרף עשהו ומכבדו חנן אביון |
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
| ברעתו ידחה רשע וחסה במותו צדיק |
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
| בלב נבון תנוח חכמה ובקרב כסילים תודע |
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
| צדקה תרומם-גוי וחסד לאמים חטאת |
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
| רצון-מלך לעבד משכיל ועברתו תהיה מביש |
