Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Bon konprann yon fanm fè kay li mache byen. Men, yon fanm sòt ap kraze kay li ak pwòp men li.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Moun ki mache dwat, se yo ki gen krentif pou Seyè a. Men, moun k'ap mache kwochi pa pran Bondye pou anyen.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Pawòl nan bouch moun san konprann, se fwèt pou dèyè yo. Men, pawòl nan bouch moun ki gen bon konprann, se pwoteksyon yo.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Kote ki pa gen bèf pou rale chari pa gen rekòt. Lè bèt ou anfòm w'ap fè bon rekòt.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Yon bon temwen p'ap bay manti. Yon fo temwen p'ap di verite.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Moun ki gen lògèy plen kè yo, yo mèt chache konesans, yo p'ap janm jwenn li. Men, pou moun ki gen lespri, se bagay fasil.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Pa pwoche bò kote moun san konprann. Se pa anba bouch yo w'ap pran anyen.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Moun ki gen bon konprann konnen sa l'ap fè. Moun sòt mete nan tèt li li konnen, men se tèt li l'ap twonpe.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Moun sòt pran peche sèvi jwèt. Men, moun k'ap mache dwat pare pou rekonèt tò yo.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Lè ou nan lapenn, se ou ki konnen sa w'ap soufri. Konsa tou, lè kè ou kontan, pesonn pa ka kontan avè ou.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Fanmi mechan yo gen pou disparèt. Men, fanmi moun k'ap mache dwat yo gen pou devlope.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Chemen ou kwè ki bon an, se li ki mennen tou dwat nan lanmò.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Ou mèt ap ri, kè ou ka nan lapenn. Apre kontantman, se kè sere.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Moun k'ap fè sa ki mal ap jwenn sa l'ap chache a. Konsa tou, moun k'ap fè byen an ap jwenn rekonpans li.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Yon moun sòt ap kwè tou sa yo di l'. Men, moun ki gen konprann veye kote l'ap mete pye l'.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Moun ki gen bon konprann pran prekosyon yo, yo egzante malè. Moun sòt yo awogan, yo toujou konprann zafè yo bon.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Lè yon moun gen san wo, l'ap toujou fè betiz. Men, moun ki kalkile anvan ap toujou rete kè pòpòz.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Moun san konprann aji tankou moun fou. Men, rekonpans moun ki gen lespri se konesans.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Move moun gen pou wete chapo devan bon moun. Moun mechan gen pou bese tèt devan moun k'ap mache dwat yo.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Lè ou pòv, ou pa gen zanmi. Lè ou rich, ou plen zanmi.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Se yon peche ou fè lè ou meprize frè parèy ou. Men, ala bon sa bon pou moun ki gen pitye pou pòv malere!
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Lè w'ap chache fè sa ki mal, ou pèdi chemen ou. Men, lè w'ap chache fè sa ki byen, moun ap toujou renmen ou, yo p'ap janm lage ou.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Travay, w'a jwenn tou sa ou bezwen. Rete chita ap pale anpil ap rann ou pòv.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Rekonpans moun ki gen konprann se konesans. Moun san konprann ap toujou aji tankou moun sòt.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Lè yon temwen di laverite, li sove lavi inonsan. Lè li bay manti, li twonpe jij yo.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Lè yon moun gen krentif pou Bondye, li gen kote pou l' apiye. Pitit li yo ap jwenn pwoteksyon bò kot Bondye.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Gen krentif pou Bondye, w'a gen lavi. Ou p'ap tonbe lè lavi ou an danje.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Tout pouvwa yon wa, se lè peyi l'ap kòmande a gen anpil moun. Men, lè pa gen moun nan peyi a, wa a pa vo anyen.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Moun ki pa fè kòlè fasil, se moun ki gen bon konprann. Men, moun ki gen san wo fè wè jan li sòt.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Lè ou gen kè ou poze, ou kenbe kò ou an sante. Men, anvye sò lòt moun se tankou yon maladi k'ap manje ou nan zo.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Lè w'ap peze pòv malere, se Bondye ki fè l' la w'ap derespekte. Men, lè ou aji byen ak pòv, se pi bèl sèvis ou ka rann Bondye.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Mechanste mechan an, se sa k'ap jete l' atè. Men, moun ki fè sa ki byen, y'ap pwoteje l' menm lè lavi l' an danje.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Moun ki gen konprann, se tout tan y'ap chache konnen. Men, moun sòt pa chache konnen anyen.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Lè gen jistis nan yon peyi, sa leve peyi a. Men, peche lenjistis se yon wont pou yon nasyon.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Wa a kontan lè moun k'ap travay avè l' yo fè travay yo byen. Men, l'ap move sou moun k'ap fè travay yo mal.
