Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Sage, une femme élève sa maison; insensée, de ses propres mains elle la démolit.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
L'homme qui marche dans la droiture, craint l'Éternel; mais, si ses voies se détournent, il Le méprise.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
L'insensé a dans sa bouche même la verge de son orgueil; mais par leurs lèvres les sages sont garantis.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Où il n'y a pas de bœufs, le grenier est vide; mais la vigueur du taureau donne un gros revenu.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Le témoin véridique ne ment point; mais le faux témoin profère le mensonge.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Le moqueur cherche la sagesse sans la trouver; mais pour l'intelligent la science est chose facile.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Va te placer en face de l'insensé; tu ne pourras découvrir la sagesse sur ses lèvres.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La sagesse du prudent, c'est de faire attention à sa voie; mais la folie des insensés est une duperie.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Les insensés se font un jeu du crime; mais parmi les hommes de bien il y a bienveillance.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Le cœur connaît son propre chagrin; et autrui ne saurait entrer en part de sa joie.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
La maison des impies est détruite, et la tente des gens de bien, florissante.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Telle voie paraît droite à l'homme, mais elle aboutit au chemin de la mort.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
L'on peut, quand on rit, avoir le chagrin dans le cœur; et la joie peut finir en tristesse.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Des fruits de sa conduite il sera rassasié celui dont le cœur s'égare, et l'homme de bien, de ce qui lui revient.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
L'inconsidéré ajoute foi à toute parole; le prudent est attentif à ses pas.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Le sage est timide, et fuit le mal; mais l'insensé est présomptueux, et plein de sécurité.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
L'homme prompt à s'irriter agit follement; mais l'homme d'intrigue se fait haïr.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Les insensés sont en possession de la folie; mais les justes ont pour couronne la science.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Les méchants s'inclinent devant les bons, et les impies, à la porte du juste.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
A son prochain même le pauvre est odieux; mais ceux qui aiment le riche, sont nombreux.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Qui méprise son prochain, pèche: mais heureux qui a pitié des misérables!
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Ceux qui font le mal, ne se fourvoient-ils pas? Mais ceux qui font le bien, trouvent amour et confiance.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Tout labeur donne abondance; mais les discours des lèvres ne mènent qu'à l'indigence.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
La couronne des sages est leur richesse; la folie des insensés, c'est la folie.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Le témoin véridique est le libérateur des âmes; mais celui qui trompe, souffle le mensonge.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
La crainte de l'Éternel donne une confiance ferme; et pour Ses enfants Il sera un refuge.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
La crainte de l'Éternel est une source de vie, pour échapper aux lacs de la mort.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Un peuple nombreux donne au roi sa splendeur; mais le manque d'hommes est la ruine du prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
L'homme lent à s'irriter a un grand sens; l'irascible met en vue sa folie.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Un cœur sain est la vie du corps; mais l'envie est la carie des os.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Qui opprime les petits, outrage son créateur; mais celui-là l'honore, qui prend pitié des pauvres.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Par ses revers l'impie est renversé; mais dans la mort même le juste est plein d'assurance.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Dans le cœur sensé la sagesse repose; mais au milieu des fous elle se manifeste.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La justice élève une nation, mais le péché est l'opprobre des peuples.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Le roi donne sa faveur au serviteur entendu, mais au méchant serviteur son courroux.
