Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Les femmes sages bâtissent leurs maisons; l'insensée les détruit de ses mains.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Celui qui marche droit craint le Seigneur; celui qui s'avance en des voies tortueuses sera déshonoré.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Une verge d'orgueil sort de la bouche des insensés; les lèvres des sages les gardent eux-mêmes.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Où il n'y a point de bœufs, la crèche est vide; où il y a abondance de grains, la force des bœufs est manifeste.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Le témoin fidèle ne ment pas; le faux témoin est un brandon de mensonges.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Tu chercheras la sagesse parmi les méchants, et tu ne la trouveras pas; auprès des sages, le discernement est sous ta main.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Toutes choses sont contraires à l'insensé; des lèvres sages sont l'arme de la doctrine.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La sagesse des habiles éclaire leurs voies; l'irréflexion des insensés les conduit à l'erreur.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Les demeures des méchants ont besoin d'être purifiées; la maison des justes est agréable.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Le cœur de l'homme est inquiet; son âme est triste, et, lorsqu'il se réjouit, c'est qu'il ne se mêle point de honte à sa joie.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Les maisons des impies seront effacées; les tentes des cœurs droits resteront debout.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Il est une voie qui aux hommes semble droite; mais elle aboutit aux abîmes de l'enfer. (questioned)
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
La tristesse ne se mêle point aux joies sages; toujours le deuil succède aux fausses joies.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Le cœur audacieux s'enorgueillit de ses voies; l'homme bon se complaît en ses pensées.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
L'ingénuité est crédule; l'expérience mène aux regrets.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Le sage a peur et se détourne du méchant; l'insensé, confiant en lui- même, se mêle aux pervers.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
L'homme irascible agit sans réflexion; l'homme sensé supporte beaucoup.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Les insensés ont le mal en partage; l'homme habile est maître de la science.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Les mauvais tomberont devant les bons; les impies seront des serviteurs aux portes des justes.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
On n'aime pas les amis des pauvres; mais les amis des riches sont nombreux.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Mépriser les indigents, c'est pécher; avoir compassion des pauvres, c'est se ménager la plus grande joie.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Les cœurs égarés songent au mal; les bons songent à la miséricorde et à la vérité; ceux qui commettent le mal ne connaissent ni miséricorde ni vérité; les miséricordes et la fidélité sont à ceux qui font le bien.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Tout homme diligent a le superflu; tout homme ami des douceurs et des plaisirs sera dans l'indigence.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
La couronne des sages est l'activité; le travail des injustes est mauvais.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Le témoin fidèle délivrera son âme du mal; le témoin trompeur est un brandon de mensonges.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Dans la crainte du Seigneur est l'espérance de la force; il laissera à ses enfants un appui.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Les commandements du Seigneur sont une source de vie; ils nous font détourner des pièges de la mort.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
La gloire d'un roi est dans la multitude de la nation; son affliction, dans le petit nombre de ses sujets.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
L'homme patient est un vrai sage; l'impatient, un insensé.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
L'homme qui a bon cœur est le médecin de l'âme; un cœur trop sensible est un ver qui ronge les os.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Tromper l'indigent, c'est irriter son Créateur; celui qui honore Dieu a compassion du pauvre.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
L'impie sera rejeté à cause de sa malice; l'homme ferme en sa propre sainteté est vraiment juste.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Dans le bon cœur d'un homme on trouve la sagesse; on ne la trouvera pas dans le cœur de l'insensé.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La justice élève une nation; les péchés amoindrissent un peuple.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Le serviteur prudent est agréable au prince, et par sa dextérité il évite la disgrâce.
