Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
La sagesse des femmes bâtit leur maison, mais la folie la détruit de ses propres mains.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Celui qui marche dans sa droiture craint l’Éternel, mais celui qui est pervers dans ses voies le méprise.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Dans la bouche du fou est la verge d’orgueil, mais les lèvres des sages les gardent.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Où il n’y a point de bœufs, la crèche est vide; et l’abondance du revenu est dans la force du bœuf.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Le témoin fidèle ne ment pas, mais le faux témoin profère des mensonges.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Le moqueur cherche la sagesse, et il n’y en a pas [pour lui]; mais la connaissance est aisée pour l’homme intelligent.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Éloigne-toi de la présence de l’homme insensé, chez qui tu n’as pas aperçu des lèvres de connaissance.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
La sagesse de l’homme avisé est de discerner sa voie, mais la folie des sots est tromperie.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Les fous se moquent du péché, mais pour les hommes droits il y a faveur.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Le cœur connaît sa propre amertume, et un étranger ne se mêle pas à sa joie.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
La maison des méchants sera détruite, mais la tente des hommes droits fleurira.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Il y a telle voie qui semble droite à un homme, mais des voies de mort en sont la fin.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Même dans le rire le cœur est triste; et la fin de la joie, c’est le chagrin.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Le cœur qui s’éloigne [de Dieu] sera rassasié de ses propres voies, mais l’homme de bien [le sera] de ce qui est en lui.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Le simple croit toute parole, mais l’homme avisé discerne ses pas.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Le sage craint, et se retire du mal; mais le sot est arrogant et a de l’assurance.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
L’homme prompt à la colère agit follement, et l’homme qui fait des machinations est haï.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Les simples héritent la folie, mais les avisés sont couronnés de connaissance.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Les iniques se courbent devant les bons, et les méchants, aux portes du juste.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Le pauvre est haï, même de son compagnon, mais les amis du riche sont en grand nombre.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Qui méprise son prochain pèche, mais bienheureux celui qui use de grâce envers les malheureux!
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Ceux qui machinent du mal ne s’égarent-ils pas? Mais la bonté et la vérité sont pour ceux qui méditent le bien.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
En tout travail il y a profit, mais la parole des lèvres ne mène qu’à la disette.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Les richesses des sages sont leur couronne; la folie des sots est folie.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Un témoin fidèle délivre les âmes, mais la tromperie profère des mensonges.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Dans la crainte de l’Éternel il y a la sécurité de la force, et il y a un refuge pour ses fils.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
La crainte de l’Éternel est une fontaine de vie, pour faire éviter les pièges de la mort.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
La gloire d’un roi, c’est la multitude du peuple, mais dans le manque de peuple est la ruine d’un prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
La lenteur à la colère est grande intelligence, mais celui qui est d’un esprit impatient exalte la folie.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Un cœur sain est la vie de la chair, mais l’envie est la pourriture des os.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Qui opprime le pauvre outrage Celui qui l’a fait, mais celui qui l’honore use de grâce envers l’indigent.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Le méchant est chassé par son iniquité, mais le juste est plein de confiance, dans sa mort [même].
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
La sagesse demeure dans le cœur de celui qui a du discernement, mais ce qui est au-dedans des sots est connu.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
La justice élève une nation, mais le péché est la honte des peuples.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
La faveur du roi est pour le serviteur intelligent, mais sa colère est sur celui qui fait honte.
