Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Viisas vaimo rakentaa huoneensa, vaan hullu kukistaa sen teollansa.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Joka vaeltaa oikiaa tietä, se pelkää Herraa; mutta se, joka poikkee pois tieltänsä, ylönkatsoo hänen.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Tyhmän suussa on ylpeyden vitsa; vaan viisasten huulet varjelevat heitä.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Jossa ei härkiä ole, siinä seimet puhtaana ovat; vaan jossa juhdat työtä tekevät, siinä tuloa kyllä on.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Totinen todistaja välttää valhetta; vaan väärä todistaja rohkiasti valhettelee.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Pilkkaaja etsii viisautta, ja ei löydä; vaan toimelliset viisauden huokiasti saavat.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Mene pois tyhmän tyköä; sillä et sinä opi mitään häneltä.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Toimellisen viisaus on teistänsä ottaa vaarin; vaan tyhmäin hulluus on sula petos.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Tyhmä nauraa syntiä, mutta hurskasten välillä on hyvä suosio.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Koska sydän on murheellinen, niin ei auta ulkonainen ilo.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Jumalattomain huoneet kukistetaan, vaan jumalisten majat viheriöitsevät.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Monella on tie mielestänsä oikia, vaan viimeiseltä johdattaa se kuolemaan.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Naurun jälkeen tulee murhe, ja ilon perästä suru.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Tyhmälle tapahtuu laittamisensa jälkeen, vaan hyvä ihminen asetetaan hänen ylitsensä.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Taitamatoin uskoo kaikki, mutta ymmärtäväinen ottaa teistänsä vaarin.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Viisas pelkää ja karttaa pahaa, vaan tyhmä päätähavin menee.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Äkillinen ihminen tekee hullun töitä, ja kavala ihminen tulee vihattavaksi.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Taitamattomat perivät tyhmyyden; vaan se on toimellisten kruunu, että he toimellisesti tekevät.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Häijyn täytyy kumartaa hyviä, ja jumalattomat vanhurskasten porteissa.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Köyhää vihaavat hänen lähimmäisensäkin; vaan rikkaalla on monta ystävää.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Joka katsoo lähimmäisensä ylön. hän tekee syntiä; vaan autuas on se, joka viheliäistä armahtaa.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Jotka viekkaudessa vaeltavat, niiltä puuttuu; mutta jotka hyvää ajattelevat, niille tapahtuu hyvyys ja uskollisuus.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Jossa työtä tehdään, siinä kyllä on; vaan joka tyhjiin puheisiin tyytyy, siinä on köyhyys.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Viisasten rikkaus on heidän kruununsa, mutta tyhmäin hulluus on hulluus.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Uskollinen todistaja vapahtaa hengen, vaan väärä todistaja pettää.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Joka Herraa pelkää, hänellä on vahva linna, ja hänen lapsensa varjellaan.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Herran pelko on elämän lähde, että kuoleman nuora välttää taidetaan.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Koska kuninkaalla on paljo väkeä, se on hänen kunniansa; vaan koska vähä on väkeä, se tekee päämiehen kehnoksi.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Joka on pitkämielinen, se on viisas; vaan joka äkillinen on, se ilmoittaa tyhmyyden.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Leppyinen sydän on ruumiin elämä; vaan kateus on märkä luissa.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Joka köyhälle tekee väkivaltaa, hän laittaa hänen luojaansa; vaan joka armahtaa vaivaista, se kunnioittaa Jumalaa.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Pahuutensa tähden jumalatoin kukistetaan; vaan vanhurskas on kuolemassakin rohkia.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Toimellisen sydämessä lepää viisaus; mutta mitä tyhmäin mielessä on, se tulee ilmi.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Vanhurskaus korottaa kansan, vaan synti on kansan häpiä.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Toimellinen palvelia on kuninkaalle otollinen; vaan häpiällistä palveliaa ei hän kärsi.
