Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Every wise woman hath builded her house, And the foolish with her hands breaketh it down.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Whoso is walking in his uprightness is fearing Jehovah, And the perverted [in] his ways is despising Him.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
In the mouth of a fool [is] a rod of pride, And the lips of the wise preserve them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Without oxen a stall [is] clean, And great [is] the increase by the power of the ox.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithful witness lieth not, And a false witness breatheth out lies.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
A scorner hath sought wisdom, and it is not, And knowledge to the intelligent [is] easy.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Go from before a foolish man, Or thou hast not known the lips of knowledge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdom of the prudent [is] to understand his way, And the folly of fools [is] deceit.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Fools mock at a guilt-offering, And among the upright — a pleasing thing.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
The heart knoweth its own bitterness, And with its joy a stranger doth not intermeddle.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The house of the wicked is destroyed, And the tent of the upright flourisheth.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way — right before a man, And its latter end [are] ways of death.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Even in laughter is the heart pained, And the latter end of joy [is] affliction.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
From his ways is the backslider in heart filled, And a good man — from his fruits.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The simple giveth credence to everything, And the prudent attendeth to his step.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
The wise is fearing and turning from evil, And a fool is transgressing and is confident.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Whoso is short of temper doth folly, And a man of wicked devices is hated.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
The simple have inherited folly, And the prudent are crowned [with] knowledge.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
The evil have bowed down before the good, And the wicked at the gates of the righteous.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Even of his neighbour is the poor hated, And those loving the rich [are] many.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Whoso is despising his neighbour sinneth, Whoso is favouring the humble, O his happiness.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Do not they err who are devising evil? And kindness and truth [are] to those devising good,
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In all labour there is advantage, And a thing of the lips [is] only to want.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
The crown of the wise is their wealth, The folly of fools [is] folly.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A true witness is delivering souls, And a deceitful one breatheth out lies.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the fear of Jehovah [is] strong confidence, And to His sons there is a refuge.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The fear of Jehovah [is] a fountain of life, To turn aside from snares of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In the multitude of a people [is] the honour of a king, And in lack of people the ruin of a prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Whoso is slow to anger [is] of great understanding, And whoso is short in temper is exalting folly.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A healed heart [is] life to the flesh, And rottenness to the bones [is] envy.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
An oppressor of the poor reproacheth his Maker, And whoso is honouring Him Is favouring the needy.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
In his wickedness is the wicked driven away, And trustful in his death [is] the righteous.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
In the heart of the intelligent wisdom doth rest. And in the midst of fools it is known.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Righteousness exalteth a nation, And the goodliness of peoples [is] a sin-offering.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
The favour of a king [is] to a wise servant, And an object of his wrath is one causing shame!
