Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Every wise woman buildeth her house; but the foolish plucketh it down with her hands.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
He that walketh in his uprightness feareth the LORD; but he that is perverse in his ways despiseth Him.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
In the mouth of the foolish is a rod of pride; but the lips of the wise shall preserve them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Where no oxen are, the crib is clean; but much increase is by the strength of the ox.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithful witness will not lie; but a false witness breatheth forth lies.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
A scorner seeketh wisdom, and findeth it not; but knowledge is easy unto him that hath discernment.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Go from the presence of a foolish man, for thou wilt not perceive the lips of knowledge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdom of the prudent is to look well to his way; but the folly of fools is deceit.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Amends pleadeth for fools; but among the upright there is good will.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
The heart knoweth its own bitterness; and with its joy no stranger can intermeddle.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The house of the wicked shall be overthrown; but the tent of the upright shall flourish.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way which seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Even in laughter the heart acheth; and the end of mirth is heaviness.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
The dissembler in heart shall have his fill from his own ways; and a good man shall be satisfied from himself.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The thoughtless believeth every word; but the prudent man looketh well to his going.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A wise man feareth, and departeth from evil; but the fool behaveth overbearingly, and is confident.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
He that is soon angry dealeth foolishly; and a man of wicked devices is hated.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
The thoughtless come into possession of folly; but the prudent are crowned with knowledge.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
The evil bow before the good, and the wicked at the gates of the righteous.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
The poor is hated even of his own neighbour; but the rich hath many friends.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
He that despiseth his neighbour sinneth; but he that is gracious unto the humble, happy is he.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Shall they not go astray that devise evil? But mercy and truth shall be for them that devise good.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In all labour there is profit; but the talk of the lips tendeth only to penury.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
The crown of the wise is their riches; but the folly of fools remaineth folly.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A true witness delivereth souls; but he that breatheth forth lies is all deceit.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the fear of the LORD a man hath strong confidence; and his children shall have a place of refuge.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The fear of the LORD is a fountain of life, to depart from the snares of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In the multitude of people is the king's glory; but in the want of people is the ruin of the prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
He that is slow to anger is of great understanding; but he that is hasty of spirit exalteth folly.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A tranquil heart is the life of the flesh; but envy is the rottenness of the bones.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
He that oppresseth the poor blasphemeth his Maker; but he that is gracious unto the needy honoureth Him.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
The wicked is thrust down in his misfortune; but the righteous, even when he is brought to death, hath hope.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
In the heart of him that hath discernment wisdom resteth; but in the inward part of fools it maketh itself known.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Righteousness exalteth a nation; but sin is a reproach to any people.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
The king's favour is toward a servant that dealeth wisely; but his wrath striketh him that dealeth shamefully.
