Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
The wisdom of women buildeth their house; but folly plucketh it down with her hands.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
He that walketh in his uprightness feareth Jehovah; but he that is perverted in his ways despiseth him.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
In the fool's mouth is a rod of pride; but the lips of the wise shall preserve them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Where no oxen are, the crib is clean; but much increase is by the strength of the ox.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithful witness will not lie; but a false witness uttereth lies.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
A scorner seeketh wisdom, and there is none [for him]; but knowledge is easy unto the intelligent.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Go from the presence of a foolish man, in whom thou perceivest not the lips of knowledge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdom of the prudent is to discern his way; but the folly of the foolish is deceit.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Fools make a mock at trespass; but for the upright there is favour.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
The heart knoweth its own bitterness, and a stranger doth not intermeddle with its joy.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The house of the wicked shall be overthrown; but the tent of the upright shall flourish.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof is the ways of death.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Even in laughter the heart is sorrowful, and the end of mirth is sadness.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
The backslider in heart shall be filled with his own ways, and the good man from what is in himself.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The simple believeth every word; but the prudent [man] heedeth his going.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A wise [man] feareth and departeth from evil; but the foolish is overbearing and confident.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
He that is soon angry dealeth foolishly, and a man of mischievous devices is hated.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
The simple inherit folly; but the prudent are crowned with knowledge.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
The evil bow before the good, and the wicked at the gates of the righteous [man].
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
He that is poor is hated even of his own neighbour; but the rich hath many friends.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
He that despiseth his neighbour sinneth; but he that is gracious to the afflicted, happy is he.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Do they not err that devise evil? but loving-kindness and truth are for those that devise good.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In all labour there is profit; but the talk of the lips [tendeth] only to want.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
The crown of the wise is their riches; the folly of the foolish is folly.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A true witness delivereth souls; but deceit uttereth lies.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the fear of Jehovah is strong confidence, and his children shall have a place of refuge.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The fear of Jehovah is a fountain of life, to turn away from the snares of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In the multitude of people is the king's glory; but in the lack of people is the ruin of a prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
He that is slow to anger is of great understanding; but he that is hasty of spirit exalteth folly.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A sound heart is the life of the flesh; but envy the rottenness of the bones.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
He that oppresseth the poor reproacheth his Maker; but he that honoureth Him is gracious to the needy.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
The wicked is driven away by his evil-doing; but the righteous trusteth, [even] in his death.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Wisdom resteth in the heart of the intelligent [man]; but that which is in the foolish maketh itself known.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Righteousness exalteth a nation; but sin is a reproach to peoples.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
The king's favour is toward a wise servant; but his wrath is [against] him that causeth shame.
