Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Dhako mariek gero ode, to dhako mofuwo muko ode gi lwete owuon.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Ngʼat ma wuodhe oriere oluoro Jehova Nyasaye, to ngʼat ma yorene achach ochaye.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Wuoyo mar ngʼama ofuwo kelone mana goch e ngʼeye, to dho jomariek bedonegi ragengʼ.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Kama onge rwedhi, dipo bedo nono, to kama rwath nitiere keyo mangʼeny bedoe.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Janeno ma ja-adiera ok riambi, to janeno ma hango wach wacho mana miriambo.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Ngʼat ma jasunga nyalo dwaro rieko to ok oyud gimoro, ngʼeyo tiend wach to biro mayot ne ngʼat ma ongʼeyo pogo tiend weche.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Bed mabor gi ngʼat mofuwo nimar ok iniyud ngʼeyo tiend wach e dhoge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Rieko mar jorieko en bedo gi paro ne yoregi, to fup joma ofuwo en wuondruok.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Joma ofuwo jaro kowachnegi mondo giwe richo, to ngʼwono iyudo kuom joma kare.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Chuny ka chuny ongʼeyo litne owuon, to onge ngʼato machielo manyalo bedo e mor ma en-go.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Od ngʼat marach ibiro ketho to kar dak mar ngʼat makare biro dhiyo nyime.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Nitie yo manenore ne dhano ni nikare, to gikone otero mana ngʼato e tho.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Kata e kinde mar nyiero, chuny nyalo bedo gi lit, to mor nyalo gik e kuyo.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Joma onge yie ibiro mi pok moromo gi timbegi, to ngʼat maber bende pok moromo kode.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Ngʼat mangʼeyone tin thoro yie gimoro amora, to ngʼat mariek paro gik motimo.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ngʼat mariek oluoro Jehova Nyasaye kendo okwedo richo, to ngʼama ofuwo wiye tek kendo omuomore.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Ngʼat ma iye wangʼ piyo timo gik mofuwo, to ngʼat ma ja-miganga ji mon-go.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Joma ngʼeyogi tin nwangʼo fuwo, to jomariek irwako nigi ogut ngʼeyo.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Joricho kulore e nyim joma beyo, to jo-ajendeke e dhorangeye mag joma kare.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Jochan ok dwar kata gi jobutgi, to jo-mwandu nigi osiepe mangʼeny.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Ngʼatno machayo jabute timo richo, to ogwedhi ngʼatno mangʼwon gi jogo mochando.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Donge jogo machano marach lal nono? To jogo machano gima ber yudo hera kendo imiyogi luor.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Tich matek duto kelo ohala, to wuoyo awuoya maonge tim kelo dhier.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Mwandu jomariek e osimbo margi, to fup joma ofuwo nyago mana fuwo.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Janeno ma ja-adiera reso ji e tho, to janeno ma hango wach en jawuond.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Ngʼat moluoro Jehova Nyasaye nigi ohinga motegno, kendo nyithinde noyud kar pondo.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Luoro Jehova Nyasaye en soko mar ngima, ma reso ngʼato e obadho mag tho.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ruoth ma joge ngʼeny ema yudo duongʼ, to ruoth maonge jogo morito to podho.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Ngʼat ma terore mos nigi winjo, to ngʼatno ma iye wangʼ piyo nyiso fupe.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Chuny man-gi kwe kelo ngima ni ringruok, to nyiego towo choke.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Ngʼat masando jochan nyiso achaya ne Jal mane ochweyogi, to ngʼato angʼata mangʼwon ni jogo mochando miyo Nyasaye luor.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Ka masira obiro, joricho itieko, to kata e tho ngʼat makare nigi kar pondo.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Rieko odak e chuny ngʼat ma weche donjone, to kata mana e dier joma ofuwo omiyo ingʼeye.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Tim makare tingʼo oganda malo, to richo en wichkuot ne ji.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ruoth mor gi jatich mariek, to jatich makwodo wich yudo mirimbe.
