Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Visdom bygger sit hus, dårskabs hænder river det ned.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Hvo redeligt vandrer, frygter HERREN, men den, som går Krogveje, agter ham ringe.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
I Dårens Mund er Ris til hans Ryg, for de vise står Læberne Vagt.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Når der ikke er Okser, er Laden tom, ved Tyrens Kraft bliver Høsten stor.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Sanddru Vidne lyver ikke, det falske Vidne farer med Løgn.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Spotter søger Visdom, men finder den ikke, til Kundskab kommer forstandig let.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Gå fra en Mand, som er en Tåbe, der mærker du intet til Kundskabs Læber.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Den kloge i sin Visdom er klar på sin Vej, men Tåbers Dårskab er Svig.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Med Dårer driver Skyldofret Spot, men Velvilje råder iblandt retsindige.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Hjertet kender sin egen Kvide, fremmede blander sig ej i dets Glæde.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Gudløses Hus lægges øde, retsindiges Telt står i Blomst.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Selv under Latter kan Hjertet lide, og Glædens Ende er Kummer.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Af sine Veje mættes den frafaldne, af sine Gerninger den, som er god.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Den tankeløse tror hvert Ord, den kloge overtænker sine Skridt.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Den vise ængstes og skyr det onde, Tåben buser sorgløs på.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Den hidsige bærer sig tåbeligt ad, man hader rænkefuld Mand.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
De tankeløse giver dårskab i Arv, de kloge efterlader sig Kundskab.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Onde må bukke for gode, gudløse stå ved retfærdiges Døre.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Fattigmand hades endog af sin Ven, men Rigmands Venner er mange.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Den, der foragter sin Næste, synder, lykkelig den, der har Medynk med arme.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
De, som virker ondt, farer visselig vild; de, som virker godt, finder Nåde og Trofasthed.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Ved al Slags Møje vindes der noget, Mundsvejr volder kun Tab.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
De vises Krone er Kløgt, Tåbers Krans er Dårskab.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Sanddru Vidne frelser Sjæle; den, som farer med Løgn, bedrager.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Den stærkes Tillid er HERRENs Frygt, hans Sønner skal have en Tilflugt.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
HERRENs Frygt er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
At Folket er stort, er Kongens Hæder, Brist på Folk er Fyrstens Fald.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Den sindige er rig på Indsigt, den heftige driver det vidt i Dårskab.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Sagtmodigt Hjerte er Liv for Legemet, Avind er Edder i Benene.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
At kue den ringe er Hån mod hans Skaber, han æres ved Medynk med fattige.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Ved sin Ondskab styrtes den gudløse, ved lydefri Færd er retfærdige trygge.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Visdom bor i forstandiges Hjerte, i Tåbers Indre kendes den ikke.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Retfærdighed løfter et Folk, men Synd er Folkenes Skændsel.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
En klog Tjener har Kongens Yndest, en vanartet rammer hans Vrede.
