Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Kvinders Visdom har bygget sit Hus; men Daarskaben bryder det ned med sine Hænder.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Den, som vandrer i sin Oprigtighed, frygter Herren; men den, som gaar paa Krogveje, foragter ham.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
I Daarens Mund er Hovmods Ris; men de vises Læber skulle bevare dem selv.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Hvor ingen Øksne ere, der er Krybben ren; men megen Indtægt kommer ved Oksens Kraft.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Et trofast Vidne lyver ikke; men et falsk Vidne udblæser Løgne.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Spotteren søger Visdom, og han finder den ikke; men for den forstandige er Kundskab let.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Gak bort fra en Mand, som er en Daare; thi du vil ikke have fundet Kundskab paa hans Læber.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Den kloges Visdom er, at han forstaar sig paa sin Vej; men Daarers Taabelighed er, at de blive bedragne.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Daarerne spottes af deres eget Skyldoffer; men med de oprigtige er Velbehageligheden.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Hjertet kender sin Sjæls Bitterhed, og en fremmed skal ikke blande sig i dets Glæde.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
De ugudeliges Hus skal ødelægges; men de retsindiges Telt skal blomstre.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Der er en Vej, som kan synes en Mand ret; men til sidst bliver den Vej til Døden.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Selv under Latteren føler Hjertet Smerte, og til sidst bliver Glæden Bedrøvelse.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Den, hvis Hjerte er afveget, skal mættes ved sine Veje, men den gode Mand ved det, han har i Eje.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Den uerfarne tror alting, men den kloge agter paa sin Gang.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Den vise frygter og viger fra ondt; men en Daare er overmodig, og tryg.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Den, som er hastig til Vrede, gør Daarlighed, og den underfundige Mand hades.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
De uvidende arve Daarlighed; men de kloge favne Kundskab.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
De onde maa bøje sig for de godes Ansigt og de ugudelige for den retfærdiges Porte.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Selv for sin Ven er den fattige forhadt; men mange ere de, som elske den rige.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Hvo som foragter sin Næste, synder; men den, som forbarmer sig over de elendige, er lyksalig.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Fare ikke de vild, som optænke ondt? men de, som optænke godt, finde Miskundhed og Troskab.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
I alt besværligt Arbejde er der Fordel; men hvor det bliver ved Læbers Ord, fører det kun til Mangel.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
De vises Rigdom er deres Krone; men Daarers Taabelighed bliver Taabelighed.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Et sanddru Vidne redder Sjæle, men den, som udblæser Løgn, er svigefuld.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
I Herrens Frygt har en et stærkt Værn, og for hans Børn skal der være en Tilflugt.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Herrens Frygt er Livets Kilde, saa at man viger fra Dødens Snarer.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
At have meget Folk er en Konges Ære; men hvor Folket er borte, er det en Fyrstes Fordærvelse.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Den langmodige har megen Forstand; men den, som er hastig i Sindet, forraader Daarskab.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Et blidt Hjerte er Liv for Legemet; men Hidsighed er Raaddenhed for Benene,
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Hvo som fortrykker den ringe, forhaaner hans Skaber; men hvo som forbarmer sig over den fattige, ærer ham.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Den ugudelige styrtes for sin Ondskab; men den retfærdige har Fortrøstning i sin Død.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
I den forstandiges Hjerte hviler Visdommen; men i Daarers Indre giver den sig til Kende.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Retfærdighed ophøjer et Folk; men Synden er Folkenes Skændsel
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Kongens Velbehag er til en klog Tjener, men hans Vrede er over den, som gør Skam.
