Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Ženska mudrost sagradi kuću, a ludost je rukama razgrađuje.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Tko živi s poštenjem, boji se Jahve, a tko ide stranputicom, prezire ga.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
U luđakovim je ustima šiba za oholost njegovu, a mudre štite vlastite usne.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Gdje nema volova, prazne su jasle, a obilna je žetva od snage bikove.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Istinit svjedok ne laže, a krivi svjedok širi laž.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Podsmjevač traži mudrost i ne nalazi je, a razumni lako dolazi do znanja.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Idi od čovjeka bezumna jer nećeš upoznati usne što zbore znanje.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Mudrost je pametna čovjeka u tom što pazi na svoj put, a bezumnička ludost prijevara je.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Luđacima je grijeh šala, a milost je Božja s poštenima.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Srce poznaje svoj jad, i veselje njegovo ne može dijeliti nitko drugi.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Dom opakih propast će, a šator će pravednika procvasti.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Neki se put učini čovjeku prav, a na koncu vodi k smrti.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
I u smijehu srce osjeća bol, a poslije veselja dolazi tuga.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Otpadnik se siti svojim prestupcima, a dobar čovjek svojim radom.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Glupan vjeruje svakoj riječi, a pametan pazi na korak svoj.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Mudar se boji i oda zla se uklanja, a bezuman se raspaljuje i bez straha je.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Nagao čovjek čini ludosti, a razborit ih podnosi.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Glupaci baštine ludost, a mudre ovjenčava znanje.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Zli padaju ničice pred dobrima i opaki pred vratima pravednikovim.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
I svom prijatelju mrzak je siromah, a bogataš ima mnogo ljubitelja.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Griješi tko prezire bližnjega svoga, a blago onomu tko je milostiv ubogima.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Koji snuju zlo, ne hode li stranputicom, a zar nisu dobrota i vjernost s onima koji snuju dobro?
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
U svakom trudu ima probitka, a pusto brbljanje samo je na siromaštvo.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Mudrima je vijenac bogatstvo njihovo, a bezumnima kruna - njihova ludost.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Istinit svjedok izbavlja duše, a tko laži širi, taj je varalica.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
U strahu je Gospodnjem veliko pouzdanje i njegovim je sinovima utočište.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Strah Gospodnji izvor je života: on izbavlja od zamke smrti.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Mnoštvo je naroda ponos kralju, a bez puka knez propada.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Tko se teško srdi, velike je razboritosti, a nabusit duhom pokazuje ludost.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Mirno je srce život tijelu, a ljubomor je gnjilež u kostima.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Tko tlači siromaha huli na stvoritelja, a časti ga tko je milostiv ubogomu.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Opaki propada zbog vlastite pakosti, a pravednik i u samoj smrti nalazi utočište.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
U razumnu srcu mudrost počiva, a što je u bezumnome, to se i pokaže.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Pravednost uzvisuje narod, a grijeh je sramota pucima.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Kralju je mio razborit sluga, a na sramotna se srdi.
