Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Nuk leek ing a im sa nawh, nuk che ingtaw a kut qoe ing hqee hy.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Ak thyymna khaw ak sa ing Khawsa kqihchah nawh, thlakqaw ingtaw husit hy.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Thlakqaw am khaaawh oequnaak cumcik awm nawh, thlakcyikhqi am khaa ing a mimah hul khqi hy.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Vaitaw amcai a ma awmnaak awh aihkawng caih nawh; cehlai vaitaw amcai ak tha awhkawng cangvui cangpai thaawt hy.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Dyihthing ak thyym ing qaai am kqawn nawh, dyihthing amak thyym ing a qaai kqawn hy.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Thlang ak husit ing cyihnaak sui nawh, cehlai am hu hy; simthainaak ak ta khqi ham taw cyihnaak zoe ca hy.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Thlakqaw venawh koeh awm, anih a venawh cyihnaak am hu ti kawp ti.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Khawkpoekthai cyihnaak taw nimah khawsak sim qunaak ni. Thlakqawkhqi a qawnaak taw thailatnaak ni.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Thlakqaw ingtaw thawlhnaak tlaihvawng pek ce ikawna am ngai nawh, cehlai thlakdyngkhqi venawh kawpoek leeknaak awm hy.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Nik kawseetnaak ce nimah doeng ing ni simthai nawh, ni zeelnaak awm thlakchang ing am ni siim pyih khqi na.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Khawsak amak leek a im taw hqee pekna awm kawm saw, thlakdyng a imca taw kau khqoet kaw.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Thlang ak poeknaak awh ak thyymna ak dang thihnaak ing ak dyt lam awm hy.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Qaihnaak awh awm kawseetnaak awm thai nawh, zeelmangnaak awm kokqangnaak ing dyt thai ny.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Kawlung khuiawh hu ak nawng taw amah ngaihnaak ing bee nawh; thlak leek taw amah ingkaw amah kaw zeel qu sak kaw.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Thlakqaw ing awi a hoei cangna nawh, thlang khawksiim ingtaw a lam ceh ak ceetna toek hy.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Thlakcyi ing thawlh kqih nawh cehtaak hy; thlakqaw ingtaw lep nawh amah yp qu na hy.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Kaw ak so ing khawkpoek kaana bi sai kawm saw, seetnaak ak poek ak thlang taw sawh na kawm uh.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Thlakqaw ing qawnaak a qo pang kawm saw, khawksimthai thlang ingtaw cyihnaak lumyk pang kaw.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Thlakche taw thlakleek haiawh lut kawm saw, khawsak amak leek thlang taw thlakdyng ak chawmkeng awh dyi kaw.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Thlak khawdeng a imceng ing sawh na nawh, thlang ak boei ing pyi khawzah ta hy.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
U awm a imceng ak husit taw thawlh ak sai ni; khawdeng ak lungnaak taw thlang zoseen ni.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Theem amak leek ak poekkhqi ing lam am hang unawh aw? theemleek ak poekkhqi ingtaw lungnaak ingkaw ypawmnaak ce pang kawm uh.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Bibinaak ing a phu ta nawh, cehlai hui am lai doeng awhkaw awi ing khawdengnaak pe hy.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Thlakcyi a boei lumyk taw a khawhkham ni, thlakqaw a qawnaak taw qawnaak doeng awh ni.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Dyihthing ak thyym ing thlang loet sak nawh, qaai ak kqawn ing thailatnaak cawn sak hy.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Khawsa ak kqihchahnaak ing ziingnaak ak cak ta nawh, a cakhqi hamna awm thukzingnaak hynna awm hy.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Khawsa kqihchahnaak taw hqingnaak tui a phytnaakna awm nawh, thihnaak dawng khui awhkawng thlang ak loet sakkungna awm hy.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Pilnam thlang a doemnaak awh boei a boeimangnaak awm nawh, pilnam thlang a zawinaak awhtaw boei capa amangnaak qeeng hy.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Kawso ak yh thai thlang taw zaaksimnaak ak dung soeih ak ta thai ak thlangna awm nawh, cehlai kawk tawi ak thlang ingtaw qawnaak ni ang dang sak hy.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Kawlung sadingnaak taw pumsa hqingnaak na awm nawh, thlang yytnaak taw quh hawnnaak mai ni.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Khawdeng ak thekhanaak taw amah ak Synkung a thekhanaak na awm nawh, cehlai khawdeng ak qeen ingtaw ak kyihcah thlang ni.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Thlakche taw a boe seetnaak awh tlu nawh, ak dyngna khawksaa thlang taw thihnaak khui awhkawng zingnak ta kaw.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Khawkpoekthai ak takhqi kawlungawh cyihnaak awm nawh thlakqawkhqi ang lakawh pho pe hy.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Dyngnaak ing khawqam zoeksang nawh, cehlai thawlhnaak ing thlang boeih ham mingseet naak ni.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Sangpahrang a lungnaak taw tamnaa cyi ak khanawh awm nawh, ak kawsonaak taw chah ak phyih sak ak khanawh awm hy.
