Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Palungha nongpata loe a ohhaih im to sak; toe kamthu nongpata loe a im to a phraek.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Angraeng zii kami loe katoeng loklam ah caeh; toe loklam amkhraeng kami loe Angraeng to khet patoek tihhaih ih ni.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Kamthu ih pakha loe amoekhaih quiboeng ah oh; toe palungha kami ih pahni mah loe nihcae to pahlong tih.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Maitaw om ai ahmuen ih maitaw okduk loe cai pin; toe maitaw ih tha hoiah cang to a hak mangh.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Oep kaom hnukung loe kaminawk to aling ai; toe amsawn hnukung loe lok amlai.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Minawk hnaphnae kami loe palunghahaih to pakrong, toe hnu ai; toe panoekhaih tawn kami hanah loe palungha zoidaek.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Anih ih pahni ah palunghahaih om ai tiah na panoek nahaeloe, kamthu to om taak duem ah.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Palungha kami loe a caehhaih loklam to palunghahaih hoiah poek; toe kamthu ih amthuhaih loe alinghaih ah oh.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Kamthu loe zaehaih to tiah doeh sah ai; toe katoeng kaminawk khaeah loe tahmenhaih to oh.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Palung mah palungsethaih to panoek; mi mah doeh angmah anghoehaih to minawk han paek thai ai.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Kasae kami ih im loe amro tih; toe katoeng kami ih kahni im loe aquih tacawt tih.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Kami maeto khaeah katoeng loklam maeto baktiah amtueng pae; toe boenghaih ah loe duekhaih loklam ah oh.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Palungsethaih amtueng han ai ah pahnui kami doeh om tih; anghoehaih doeh palungsethaih hoiah boeng thaih.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Hnuk angnawn kami loe a tok sakhaih atho to hnu tih; toe kahoih kami loe a sak ih hmuen baktih toengah tangqum to hnu tih.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Poek tawn ai kami loe minawk mah thuih ih loknawk boih to tang; toe palungha kami loe a caehhaih loklam to kahoih ah poek.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Palungha kami loe Angraeng to zit moe, sethaih to cawn taak; toe kamthu loe poekham moe misahoih.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Poek amthueng kami loe amthuhaih hoiah toksak; kahoih ai hmuen sak pacaeng kami loe minawk mah hnuma tih.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Poekhaih tawn ai kami loe amthuhaih to qawk ah toep; toe palungha kaminawk loe palunghahaih lumuek to angmuek o.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Kahoih ai kami loe katoeng kami hmaa ah angam sut tih; kasae kami doeh katoeng kami ih khongkha taengah angam sut tih.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Amtang kami loe a imtaeng kami mah doeh hnukma; toe angraeng loe ampui tawn mangh.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Kami zae loe a imtaeng kami to khet patoek; toe kamtang tahmen kami loe tahamhoih.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Sethaih poek kaminawk loe loklam caeh pazae o boeh na ai maw? Toe kahoih hmuen poek kaminawk loe amlunghaih hoi oepthohhaih to hnuk o.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Toksakhaih boih ah toksakhaih atho to oh; toe lok khue thui kami loe amtang tih.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Palungha kaminawk ih angraenghaih loe angmacae ih sui lumuek ah oh; toe kamthunawk amthuhaih mah loe amthuhaih to tacawtsak aep.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Tangtang hnukung mah loe hinghaih to pahlong; toe amsawn hnukung ah kaom kami loe amsawnlok to thuih.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Angraeng zii kami loe kacak oephaih to tawn ueloe, a caanawk abuephaih ahmuen doeh tawn tih.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Angraeng zithaih loe hinghaih tuipuek ah oh moe, duekhaih dongh thung hoiah loisakkung ah oh.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Kami pop prae thungah loe siangpahrang lensawkhaih to cak; toe kami tamsi prae ah loe siangpahrang amrohaih ah oh.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Panoekhaih kathuk kami loe palungsawk; toe poek amthueng kami loe amthuhaih to amtuengsak.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Poekhoih palung mah taksa to ngantuisak; toe uthaih mah loe huhong to hmawnsak.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Kamtang pacaekthlaek kami loe angmah Sahkung to ni pacaekthlaek; toe Sithaw khingya kami loe kamtang nuiah palungnathaih to tawnh.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Kasae kami loe a sethaih mah kraksak tathuk; toe katoeng kami loe duek naah doeh oephaih to tawnh.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Palungha kami ih palung thungah palunghahaih to oh; toe kamthu ih palung thungah kaom hmuen loe amtueng phaeng.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Toenghaih mah prae kaminawk to sangsak tahang; toe zaehaih loe kami boih kasaethuihaih ah oh.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Siangpahrang loe palungha tamna nuiah anghoe; toe azatsak thaih tamna loe angraeng to palungphuisak.
