Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Uda amo da asigi dawa: su ida: iwane gala, da ea sosogo fi noga: le ouligisa. Be gagaoui uda da amo sosogo fi hedolo wadela: sa.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Moloidafa hou hamoma! Amasea, di da dia Hina Godema nabasu hou amo eno dunu ilima olelemu. Be moloi hou hame hamosea, di da Hina Godema hame nabasu hou amo dunu eno ili ba: ma: ne olelesa.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Gagaoui dunu da gasa fi hamobeba: le, udigili bagade sia: daha. Be nowa dunu da asigi dawa: su ida: iwane galea, ea sia: noga: i da ema gaga: su liligi agoai gala.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Di da bulamagau dia osobo gidinasu hiougisu galea, dia ha: i manu ligisisu diasu da gagoma bagade amoga nabai ba: mu. Be bulamagau hame galea, ha: i manu amola hame ba: mu.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Noga: idafa ba: su dunu da fofada: sea, moloidafa sia: fawane sia: sa. Be moloi hame ba: su dunu da ogogosu fawane sia: sa.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Hi hou hidale dawa: su dunu da hi hou da bagade dawa: beba: le, da bagade dawa: su hamedafa lamu. Be asigi dawa: su noga: i dunu da hedolo dawa: lamu.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Gagaoui dunu ilima gasigama. Ilia da dima olelemu hamedei.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Bagade dawa: su dunu da habodane bagade dawa: sala: ? Bai e da adi hamomusa: dawa: sea, e da dawa: iwane hamosa. Amola gagaoui dunu da habodane gagaouila: ? Bai hi da liligi huluane dawa: hi fawane dawa: sa, be e da hame dawa:
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Gagaoui dunu da mae dawa: iwane hahawane wadela: i hou hamosa. Be noga: i dunu da wadela: i hamosea, ilia da gogosiane gogolema: ne olofosu hogosa.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Dia hahawane hou da dia hou fawane. Amola dia da: i ea hou da dia hou fawane. Eno dunu da dia hou gilisili lamu da hamedei.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Wadela: i hamosu dunu ea sosogo fi da hedolowane wadela: lesi dagoi ba: mu. Be dunu ida: iwane ea sosogo fi da gasawane lelumu.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Dunu ilia da logo dialebe ba: sa amola amo da logodafa ilia da dawa: lala. Be amo logo da bogosu doaga: ma: ne diala.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Hahawane ousa da da: i dioi hou fonobahadi dedebosa. Be fa: no, hahawane hou da dagosea, da: i dioi da dialebe ba: mu.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Wadela: i hamosu dunu da ilia hamoi defele wadela: i bidi lamu. Be noga: i dunu da ilia hamoi defele bidi ida: iwane lamu.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Gagaoui dunu da liligi huluane udigili dafawaneyale dawa: mu. Be bagade dawa: su dunu da noga: le ba: lala, hou hi hamobe amo.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Noga: i dawa: su dunu da dawa: iwane ahoabeba: le, wadela: i hou amoga gasigasa. Be gagaoui dunu da mae dawa: iwane hedolo hamosa amola ea ougi hou da hedolo heda: sa.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Nowa dunu da ea ougi hedolo heda: sa da gagaoui hou hamosa. Be noga: i dawa: dunu da asaboiwane ouesalumu.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Hame dawa: su dunu da ilia gagaoui hou defele wadela: i dabe laha. Be noga: i asigi dawa: su dunu ilia asigi dawa: su hou da asigilamu.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Wadela: i hamosu dunu da hobea moloidafa dunu ilima beguduli amola ilima edegemu.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Ema gadenene fi dunu amola dunu huluane da hame gagui dunu ema hame asigisa. Be bagade gagui dunu da ema asigi na: iyado dunu bagohame esalebe ba: sa.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Di da hame gagui dunu ilima asigi galea, di da hahawane ba: mu. Be dunu enoma higasu hou da wadela: i bagade.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Di da dunu eno fidima: ne amola hou noga: i hamosea, eno dunu da dima dafawaneyale dawa: le nodomu. Be di da wadela: le hamosea, di da giadofasa.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Nowa da gasa gala hawa: hamosea, e da bidi ida: iwane lamu. Be nowa da udigili esala sia: dalea da hame gagui agoai esalumu.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Noga: i dawa: su dunu da bidi ida: iwane lamu. Be eno dunu ilia da gagaoui dunu ilia udigili gagaoui hou fawane ba: sa.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Ba: su dunu da molole fofada: sea, e da eno dunu ilia esalusu gaga: sa. Be e da ogogole sia: sea, eno dunu ilima hohonosa.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Nowa dunu e da Hina Godema nodone beda: sea, e da adi hou doaga: sea, e da mae beda: ne gasalale aligimu. Amola ea sosogo fi amola mano da hahawane gaga: iwane esalumu.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Di da bogosu fisimu hanabela: ? Hina Godema nodosu da esalusu hano bubuga: su agoai.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Hina bagade da dunu bagohame ouligisia, gasa bagade ba: sa. Be ea dunu fi da hame galea, e amola da hamedei ba: mu.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Noga: i asigi dawa: su dunu da asaboiwane esalebe ba: sa. Be di da hedolowane ougisia, amo da dia gagaoui hou olelesa.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Dia asigi dawa: su ganodini amo asaboi olofosu galea, hahawane ba: mu. Be mudasu hou da olo bagadewane, dia hu amola gasa na dagosa.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Di da hame gagui dunu banenesisia, di da Gode (E da amo dunu hahamoi) Ema gadesa. Be di da hame gagui ilima asigi hou olelesea, amo da Godema nodone sia: ne gadosu defele gala.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Wadela: i hamosu dunu da wadela: i hamobeba: le, ilisu dafamu logo fodosa. Be noga: i dunu da ilia hou ida: iwane gala amoga gaga: i dagoi ba: sa.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Noga: idafa dawa: su dunu amo ea dogo da dawa: su hou amoga nabai gala. Be gagaoui dunu da noga: i dawa: su hou hamedafa dawa:
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Moloidafa hou hamobeba: le, osobo bagade fi da noga: idafa ba: mu. Be wadela: i hou hamobeba: le, osobo bagade fi da gogosiasu ba: mu.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Hina bagade dunu da eagene ouligisu noga: i amo hahawane ba: sa. Be eagene ouligisu da noga: le hame hamosea, hina bagade da ema se iasu iaha.
