Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Сын благоразумный послушлив отцу, сын же непокорливый в погибель.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
От плодов правды снесть благий: душы же беззаконных погибают безвременно.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Иже хранит своя уста, соблюдает свою душу: продерзивый же устнама устрашит себе.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
В похотех есть всяк праздный: руки же мужественных в прилежании.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Словесе неправедна ненавидит праведник: нечестивый же стыдится и не возимет дерзновения.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Правда хранит незлобивыя: нечестивыя же злы творит грех.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Суть богатяще себе, ничесоже имуще: и суть смиряющеся во мнозе богатстве.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Избавление мужа души свое ему богатство: нищий же не терпит прещения.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Свет праведным всегда, свет же нечестивых угасает: души льстивыя заблуждают во гресех, праведнии же щедрят и милуют.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Злый с досаждением творит злая: себе же знающии премудри (суть).
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Имение поспешаемо со беззаконием умалено бывает, собираяй же себе со благочестием изобилствовати будет: праведный щедрит и дает.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Лучше начинаяй помогати сердцем обещающаго и в надежду ведущаго: древо бо жизни желание доброе.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Иже презирает вещь, презрен будет от нея: а бояйся заповеди, сей здравствует. Сыну лукавому ничтоже есть благо: рабу же мудру благопоспешна будут дела, и исправится путь его.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Закон мудрому источник жизни: безумный же от сети умрет.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Разум благ дает благть: разумети же закон, мысли есть благия: путие же презирающих в погибели.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Всяк хитрый творит с разумом, безумный же прострет свою злобу.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Царь дерзостен впадет во злая, вестник же мудр избавит его.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Нищету и безчестие отемлет наказание: храняй же обличения прославится.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Желания благочестивых наслаждают душу, дела же нечестивых далече от разума.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Ходяй с премудрыми премудр будет, ходяй же с безумными познан будет.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Согрешающих постигнут злая, праведных же постигнут благая.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Благ муж наследит сыны сынов: сокровищствуется же праведным богатство нечестивых.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Праведнии насладятся в богатстве лета многа: неправеднии же погибнут вскоре.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Иже щадит жезл (свой), ненавидит сына своего: любяй же наказует прилежно.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Праведный ядый насыщает душу свою: душы же нечестивых скудны.
