Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Ilmi ogeessi gorsa abbaa isaa dhagaʼa; qoostuun namaa immoo dheekkamsa hin dhaggeeffatu.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Namni waan afaan isaatii baʼuun waan gaariin gammada; namni hin amanamne garuu jeequmsaaf ariifata.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Namni arraba isaa eeggatu, jireenya isaa eeggata; kan of eeggachuu malee dubbatu immoo baduuf ariifata.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Fedhiin dhibaaʼaa yoom iyyuu hin guutamu; fedhiin nama jabaatee hojjetuu immoo guutumaan ni milkaaʼa.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Namni qajeelaan soba jibba; namni hamaan garuu qaanii fi salphina fida.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Qajeelummaatu nama tolaa tiksa; hamminni garuu cubbamaa galaafata.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Namni tokko sooressa of fakkeessa; garuu homaa hin qabu; tokko immoo hiyyeessa of fakkeessa; garuu qabeenya guddaa qaba.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Soorumni nama tokkoo furii jireenya isaa taʼuu dandaʼa; hiyyeessi garuu ifannaa hin dhagaʼu.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Ifni nama qajeelaa akka gaarii ifa; ibsaan nama hamaa garuu ni dhaama.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Of tuulummaan lola qofa baayʼisa; ogummaan garuu warra gorsa dhagaʼan biratti argamti.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Maallaqni karaa sobaatiin dhufu dafee bada; namni xinnoo xinnoon maallaqa walitti qabatu garuu ni kuufata.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Abdiin lafa irra harkifatu garaa nama dhukkubsa; hawwiin guutamu garuu muka jireenyaa ti.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Namni gorsa tuffatu badiisa ofitti fida; kan ajaja ulfeessu immoo badhaasa argata.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Barsiisni nama ogeessaa burqaa jireenyaa ti; kiyyoo duʼaa irraas nama deebisa.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Hubannaan gaariin surraa argamsiisa; karaan warra hin amanamnee garuu badiisatti isaan geessa.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Namni qalbii qabu kam iyyuu beekumsaan hojjeta; gowwaan immoo gowwummaa isaa mulʼisa.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Ergamaan hamaan rakkoo keessa seena; ergamaan amanamaan garuu fayyina fida.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Namni adabamuu jibbu ni hiyyooma; ni qaanaʼas; kan sirreeffama kabaju immoo ulfina argata.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Hawwiin guutame namatti miʼaawa; gowwoonni garuu waan hamaa irraa deebiʼuu balfu.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Namni nama ogeessa wajjin deemu ogeessa taʼa, michuun gowwootaa garuu ni miidhama.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Wanni hamaan cubbamoota ariʼata; badhaadhummaan immoo badhaasa qajeelotaa ti.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Namni gaariin ilmaan ilmaan isaatiif dhaala dabarsa; qabeenyi nama cubbamaa garuu qajeeltotaaf kuufama.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Qonnaan hiyyeessaa midhaan guddaa baasa; murtiin jalʼaan garuu haxaaʼee duraa balleessa.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Namni harcummee qusatu ilma isaa jibba; kan ilma ofii jaallatu immoo ilaallachaa isa adaba.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Namni qajeelaan hamma quufutti nyaata; garaan nama hamaa garuu ni beelaʼa.
