Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Den vise son let seg aga av far sin, men spottaren høyrer ikkje på skjenn.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Sjølv fær ein godt av den frukt som munnen ber, men hugen åt svikarar stend etter vald.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Den som agtar munnen sin, varar si sjæl, men gapen fær seg ei ulukka.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Hugen i letingen lyster og fær ikkje noko, hugen i strævsame folk fær rikleg mette.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Den rettferdige hatar ljugarord, men den gudlause fer stygt og skamleg åt.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Rettferd varar den som fer ulastande, men gudløysa feller den som gjer synd.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Mang ein ter seg rik og eig då inkje, ein annan ter seg fatig og eig mykje.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Mannsens rikdom er ein løysepeng for livet hans, men fatigmannen fær inkje trugsmål høyra.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Ljoset åt dei rettferdige brenn lystigt, men lampa åt ugudlege vil slokna.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Med ovmod veld ein berre trætta, men hjå deim som tek mot råd, er visdom.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Lettfengen rikdom minkar, men sankar du smått um senn, fær du meir og meir.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Langdrøg von gjer hjarta sjukt, men uppfyllt ynskje er eit livsens tre.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Den som vanvyrder ordet, tyner seg sjølv, men den som ottast bodordet, fær løn.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Vismanns læra er livsens kjelda, so ein slepp undan frå daudesnaror.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Godt vit gjev manntekkje, men hard er vegen som svikarar gjeng.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Kvar som er klok, fer fram med vit, men ein dåre briskar seg med dårskap.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Ein gudlaus sendemann fell i ulukka, men trufast bodberar er lækjedom.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Armod og skam fær den som viser age ifrå seg, men den som agtar på refsing, vinn æra.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Uppfyllt ynskje er søtt for sjæli, men å vika frå vondt er ei gruv for dårar.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Gakk saman med dei vise, so vert du vis, men ilag med dårar gjeng det deg ille.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Ulukka forfylgjer syndarar, men rettferdige fær godt til løn.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Den gode let etter seg arv til barneborn, men det syndaren eig, er gøymt åt den rettferdige.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Fatigfolks nybrot gjev rikeleg føda, men mang ein vert tynt ved urettferd.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Den som sparer riset sitt, hatar son sin, men den som elskar han, tuktar honom tidleg.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Rettferdige hev mat til å metta seg på, men gudlause gjeng med magen tom.
