Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Ko te tama whakaaro nui ka rongo ki ta tona papa ako: ko te tangata whakahi ia e kore e rongo ki te riri.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
E kai te tangata i te pai i te hua o tona mangai: ka kai ia te wairua o te hunga wanoke i te tutu.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Ko te tangata e tiaki ana i tona mangai e pupuri ana i tona ora: ko te tangata ia e hamama nui ana ona ngutu, ko te whakangaromanga mona.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
E hiahia ana te wairua o te tangata mangere, a kahore he mea mana: ka meinga ia kia momona te wairua o te hunga uaua.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
E kino ana te tangata tika ki te korero teka: he mea whakarihariha ia te tangata kino, a whakama noa iho.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Ko te tika hei kaitiaki mo te tangata e tapatahi ana te ara: ka whakataka ano te tangata kino e te hara.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Tera tetahi kei te amene taonga mona, heoi kahore rawa he mea i a ia: tera tetahi kei te whakarawakore i a ia, heoi nui atu ona rawa.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Ko nga utu mo te tangata kia ora, ko ona rawa: tena ko te rawakore, e kore e rongo i te riri.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
E koa ana te marama o te hunga tika: ka keto ia te rama o te hunga kino.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
He totohe anake i ahu mai i te whakapehapeha: he whakaaro nui ia kei te hunga i nga kupu tika.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Ko nga taonga i puta mai i te whakamanamana ka iti haere: ko ta te tangata i whakaemi ai, he mea mahi, ka tupu haere.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
He manako taringa roa, he patu ngakau: ka tae te koronga, ko te rakau ia o te ora.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Ko te tangata e whakahawea ana ki te kupu, ka ngaro i a ia ano; ko te tangata ia e wehi ana i te whakahau, ka whiwhi ki te utu.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Ko te ture o te hunga whakaaro nui, he puna no te ora, e puta ai i nga reti o te mate.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Ko to te ngarahu pai he homai atawhai; he taikaha ia te ara o te hunga nanakia.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
He mahi mohio ta te tangata tupato; ko ta te wairangi he hora i te kuwaretanga.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Ka hinga te karere kino ki te kino; ko te karere pono ia, ano he rongoa.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Ko te tangata kahore e pai ki te papaki, mana te rawakore, te whakama; engari ko te tangata e whai mahara ana ki te ako, ka whakahonoretia.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Ko te hiahia kua rite, he reka ki te wairua: he whakarihariha ia ki nga kuware te whakarere i te kino.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Haere i te taha o te hunga whakaaro nui, a ka whai whakaaro koe: ko te takahoa ia o nga kuware, ka mamae.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Ka whai te kino i te hunga hara; ko te utu ia ki te hunga tika, he pai.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
He whakarerenga iho ta te tangata pai mo nga tamariki a nga tamariki; kei te rongoa mo te tangata tika nga taonga o te tangata hara.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
He nui te kai kei te ngakinga a nga rawakore; tera ia te mea e ngaro ana i te kore o te tikanga pai.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Ko te tangata e kaiponu ana i tana whiu, e kino ana ia ki tana tama; ko te tangata ia e aroha ana ki a ia, ka papaki wawe i a ia.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Kai ana te tangata tika, makona ana tona wairua; ka hapa ia te kopu o te tangata kino.
