Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Mwana mayele ayokaka mateya ya tata na ye, kasi mwana oyo atiolaka ayokaka pamela te.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Mbuma ya monoko eleisaka moto bilei ya malamu, kasi molimo ya moto oyo atambolaka na bosembo te ememaka na mobulu.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Moto oyo abatelaka monoko na ye abatelaka molimo na ye, kasi moto oyo afungolaka monoko na ye makasi akosuka na libebi.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Moto ya goyigoyi ayokaka baposa, kasi akoki kokokisa yango te; nzokande baposa ya moto ya nzunzu ekokisamaka.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Moto ya sembo ayinaka maloba ya lokuta, kasi moto mabe amiyinisaka mpe apanzaka soni.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Bosembo ebatelaka moto oyo atambolaka alima na nzela na ye, kasi mabe ebebisaka bongo ya moto ya masumu.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Ezali na moto moko oyo asalaka makambo lokola mozwi, nzokande azali na ye ata na eloko moko te; mpe ezali na moto mosusu oyo asalaka makambo lokola mobola, nzokande azali na bozwi mingi.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Bomengo ya mozwi ebatelaka bomoi na ye, kasi bato mabe batungisaka mobola te.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Pole ya bato ya sembo engengaka makasi, kasi mwinda ya bato mabe ekufaka.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Lolendo ememaka kaka na koswana, kasi bato oyo bayokaka toli bazwaka bwanya.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Bomengo oyo ezwami na lombangu mpe na nzela ya mabe esilaka noki, kasi bomengo oyo babakisaka na moke-moke ekomaka ebele.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Elikya oyo ekokisami te epesaka bokono na motema, kasi posa oyo ekokisami ezali nzete ya bomoi.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Moto oyo atiolaka liloba amiyokisaka pasi, kasi moto oyo atosaka malako akozwa lifuti.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Mateya ya moto ya bwanya ezali etima ya bomoi, ekangolaka na mitambo ya kufa.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Boyebi ememelaka bato ngolu, kasi nzela ya bato oyo babukaka mibeko ezalaka pasi.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Moto ya mayele asalaka makambo kolanda boyebi, kasi zoba, atandaka bozoba na ye.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Motindami ya mabe akweyaka kati na pasi, kasi motindami ya sembo amemaka lobiko.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Bobola mpe soni ekomelaka bato oyo baboyaka koyekola, kasi moto oyo andimaka pamela akozwa lokumu.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Posa oyo ekokisami esalaka esengo na motema, kasi kokabwana na mabe ezali likambo ya nkele na miso ya zoba.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Moto oyo asanganaka na bato ya bwanya akomaka moto ya bwanya, kasi moto oyo atambolaka nzela moko na bazoba akomona pasi.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Mabe elandaka bato ya masumu, kasi bolamu ezali lifuti ya bato ya sembo.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Moto oyo asalaka bolamu atikelaka bakitani na ye libula, kasi bomengo ya moto ya masumu ebombamaka mpo na moyengebene.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Bilanga ya mobola ekoki kobotela ye bilei ebele, kasi ezali na bato oyo bazali kobeba mpo na kozanga bosembo.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Moto oyo aboyaka kobeta mwana na ye fimbu alingaka ye te, kasi moto oyo alingaka mwana na ye abetaka ye.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Moyengebene aliaka mpe atondaka, kasi libumu ya moto mabe ezalaka na nzala.
