Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Gudrs dēls klausa tēva pārmācīšanai, bet mēdītājs neklausa rāšanai.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Ikviens baudīs labumu no savas mutes augļiem, bet netiklo prieks ir mokas.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Kas sarga savu muti, tas pasargā savu dvēseli; bet kas muti palaiž, tam briesmīgi klāsies.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Sliņķa dvēsele iekāro, - bet nekā; bet čaklo dvēsele dabū papilnam.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Taisnais ienīst melu valodu, bet bezdievīgais paliek kaunā un apsmieklā.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Taisnība pasargā to, kas bezvainīgs savā ceļā, bet bezdievība gāž grēkos.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Cits lielās, ka bagāts, kam nav it nenieka, un cits turas kā nabags, un tam liela manta.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Bagātam, kad apvainojies, par dvēseli jāmaksā; bet kas nabags, tas nedzird draudus.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Taisno gaišums spīdēs priecīgi, bet bezdievīgo spīdeklis apdzisīs.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Caur lepnību nāk riešana vien, bet gudrība dara apdomīgus.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Manta vēja grābeklim iet mazumā, bet kas rokā sakrāj, tas to vairo.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Cerība, kas kavējās, grauž sirdi, bet kad nāk, ko gaida, tas ir dzīvības koks.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Kas par vārdu nebēdā; tas dara sev postu; bet kas mācību tur godā, tam labi klāsies.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Gudra vīra mācība ir dzīvības avots, izsargāties no nāves valgiem.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Mīlīgs prāts dara patīkamu, bet netikļa ceļš dara sāpes.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Gudrais (savu darbu) dara apdomīgi, bet ģeķis dara aklus darbus.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Bezdievīgs kalps iekritīs nelaimē, bet uzticams kalps ir zāles, kas dziedina.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Kas par mācību nebēdā, tam nāk tukšība un kauns; bet kas pamācīšanu pieņem, tas kļūs godā.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Kad notiek, ko cerē, tas dvēselei gards; bet atstāties no ļauna ģeķiem ir negantība.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Kas draudzējās ar gudriem, tas taps gudrs; bet kas ģeķiem biedrs, tiks postā.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Nelaime dzīsies grēciniekiem pakaļ, bet taisniem ar labu tiks atmaksāts.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Kas ir labs, tā manta nāk uz bērnu bērniem; bet grēcinieka krājums taisnam top pataupīts.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Daudz maizes ir nabagu vagās, bet citi iet postā caur savu netaisnību.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Kas rīksti taupa, tas ienīst savu dēlu; bet kas viņu mīļo, tas to pārmāca drīz.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Taisnais ēd, kamēr viņa dvēselei gan; bet bezdievīgo vēders paliek tukšs.
