Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Filius sapiens, doctrina patris: qui autem illusor est, non audit cum arguitur.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
De fructu oris sui homo satiabitur bonis: anima autem prævaricatorum iniqua.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Qui custodit os suum, custodit animam suam: qui autem inconsideratus est ad loquendum, sentiet mala.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Vult et non vult piger: anima autem operantium impinguabitur.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Verbum mendax iustus detestabitur: impius autem confundit, et confundetur.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Iustitia custodit innocentis viam: impietas autem peccatorem supplantat.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Est quasi dives cum nihil habeat: et est quasi pauper, cum in multis divitiis sit.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Redemptio animæ viri, divitiæ suæ: qui autem pauper est, increpationem non sustinet.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Lux iustorum lætificat: lucerna autem impiorum extinguetur.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Inter superbos semper iurgia sunt: qui autem agunt omnia cum consilio, reguntur sapientia.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Substantia festinata minuetur: quæ autem paulatim colligitur manu, multiplicabitur.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Spes, quæ differtur, affligit animam: lignum vitæ desiderium veniens.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Qui detrahit alicui rei, ipse se in futurum obligat: qui autem timet præceptum, in pace versabitur. Animæ dolosæ errant in peccatis: iusti autem misericordes sunt, et miserantur.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Lex sapientis fons vitæ, ut declinet a ruina mortis.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Doctrina bona dabit gratiam: in itinere contemptorum vorago.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Astutus omnia agit cum consilio: qui autem fatuus est, aperit stultitiam.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Nuncius impii cadet in malum: legatus autem fidelis, sanitas.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Egestas, et ignominia ei, qui deserit disciplinam: qui autem acquiescit arguenti, glorificabitur.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Desiderium si compleatur, delectat animam: detestantur stulti eos, qui fugiunt mala.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Qui cum sapientibus graditur, sapiens erit: amicus stultorum similis efficietur.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Peccatores persequitur malum: et iustis retribuentur bona.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Bonus reliquit heredes filios, et nepotes: et custoditur iusto substantia peccatoris.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Multi cibi in novalibus patrum: et aliis congregantur absque iudicio.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Qui parcit virgæ, odit filium suum: qui autem diligit illum, instanter erudit.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Iustus comedit, et replet animam suam: venter autem impiorum insaturabilis.
