< Притчи 13 >

1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
کوڕی دانا تەمبێکردنی باوکی وەردەگرێت، بەڵام گاڵتەجاڕ گوێ لە سەرزەنشت ناگرێت.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
مرۆڤ لە بەروبوومی دەمی چاکە دەخوات، ناپاکانیش ئارەزوویان توندوتیژییە.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
ئەوەی ئاگای لە دەمی بێت گیانی خۆی دەپارێزێت، بەڵام ئەوەی زمان درێژی دەکات لەناودەچێت.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
گیانی تەمبەڵ ئارەزوو دەکات و هیچی دەست ناکەوێت، بەڵام گیانی تێکۆشەر سەرکەوتوو دەبێت.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
کەسی ڕاستودروست ڕقی لە قسەی درۆیە، بەدکاریش ڕیسوایی و شەرمەزاری دەهێنێت.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
ڕاستودروستی ئەو کەسە دەپارێزیت کە ڕێگای ڕاستە، خراپەش گوناهبار سەرەوژێر دەکات.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
هەیە خۆی بە دەوڵەمەند دەردەخات و هیچی نییە، هەشە خۆی بە هەژار دەردەخات و سامانی زۆری هەیە.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
لەوانەیە مرۆڤ بە سامانەکەی گیانی خۆی بکڕێتەوە، بەڵام هەژار گوێی لە هەڕەشە نابێت.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
ڕووناکی ڕاستودروستان دەگەشێتەوە، بەڵام چرای بەدکاران دەکوژێتەوە.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
لە لووتبەرزییەوە تەنها ناکۆکی پەیدادەبێت، بەڵام لەگەڵ ڕاوێژکاران دانایی.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
ماڵێک بە ناپاکی پەیداکرابێت، کەم دەکات، بەڵام ئەوەی بە کاری دەست کۆدەبێتەوە، زیاد دەکات.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
ئومێدی درێژکراوە دڵ نەخۆش دەکات، ئارەزووی بەدیهاتووش درەختی ژیانە.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
ئەوەی سووکایەتی بە فێرکردنەکە بکات خۆی لەناودەبات، بەڵام ئەوەی ڕێزی بۆ ڕاسپاردەکە هەبێت پاداشتی دەدرێتەوە.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
فێرکردنەکانی دانا کانی ژیانە، بۆ دوورکەوتنەوە لە داوی مردن.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
تێگەیشتنی باش پەسەندی بەدەستدەهێنێت، بەڵام ڕێگای ناپاکان سەختە.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
هەموو کەسێکی ژیر بە زانیارییەوە کار دەکات، بەڵام نەزان گێلایەتی بڵاو دەکاتەوە.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
نێردراوی بەدکار دەکەوێتە خراپەوە، پەیامبەری دەستپاکیش چاکبوونەوە دەهێنێت.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
هەژاری و ڕیسوایی بۆ ئەوانەیە تەمبێکردن بەلاوە دەنێن، بەڵام ئەوەی سەرزەنشت لەگوێدەگرێت ڕێزدار دەبێت.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
ئارەزووی بەدیهاتوو خۆشییە بۆ گیان، بەڵام گێل وا دەزانێت کە لادان لە خراپە شتێکی قێزەونە.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
ئەوەی لەگەڵ دانایان دەڕوات دەبێتە دانا، هاوڕێی گێلەکانیش زیانی پێدەگات.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
خراپە دوای گوناهباران دەکەوێت، بەڵام ڕاستودروستان بە چاکە پاداشت دەدرێنەوە.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
پیاوچاک میرات بۆ نەوەکانی بەجێدەهێڵێت، سامانی گوناهبارانیش بۆ ڕاستودروست هەڵدەگیردرێت.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
لەوانەیە زەویی بەیاری هەژاران خواردنی زۆری تێدابێت، بەڵام لەبەر نادادپەروەری دەبردرێت.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
ئەوەی ڕێگا لە کوتەک بگرێت ڕقی لە کوڕەکەیەتی، بەڵام ئەوەی خۆشیبوێت گرنگی بە تەمبێکردنی دەدات.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
کەسی ڕاستودروست دەخوات و تێر دەبێت، بەڵام سکی بەدکاران هەر برسی دەبێت.

< Притчи 13 >