Притчи 13

1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

Ama' antahi'zane mofavremo'a nefa'ma avumro'ma antesiankea antahigahianagi, veganokano kema hu mofavremo'a, vahe'mo'ma avumro'ma antesiankea ontahigahie.

2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

Knare kema vahe'mokizmima huzmi vahe'mo'za, knare zana e'neriza muse hugahaze. Hianagi hazenke vahe'mo'za vahe'ma zamazeri haviza nehu'za zamatama zamizanku zamave'nesie.

3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Iza'o agi'ma kegavama huno kema himo'a, agra'a maniza kegava nehie. Hianagi rama'a keagama hania vahe'mo'a, agra'a azeri haviza hugahie.

4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

Feru vahe'mokizmi zamagu'amo'a, rama'a zama eri'zanku zamave'nesianagi, anazana e'norize. Hianagi amuho hu'za eri'zama erisaza vahe'mo'za zamavesinia zana eri knare hugahaze.

5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

Fatgo vahe'mo'za havigema huzankura zamavesra nehaze. Hianagi kefo zamavu'zamava nehaza vahe'mo'za rumokizmirera zamagaze huno zamagote zamavu'zmava nehaze.

6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Fatgoma huno manizamo'a kva hugantena, knare hunka hazenkea omanesigenka manigahane. Hianagi kefo avu'avamo'a, kumi vahera azeri haviza hugahie.

7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

Mago'a zamunte omane vahe'mo'za, feno vahe kna nehaze. Hagi mago'a feno vahe'mo'za, zamunte omane vahekna nehazanagi, feno vahe mani'naze.

8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Feno vahe'mo'za nomaniza'zmima eri havizama huzankura, miza hu'za manigahaze. Hianagi zamunte'ma omane vahe'mofona, mago vahe'mo'a azeri korera osugahie.

9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

Fatgo vahe'mokizmi lamu tavimo'a, ru masa nehige'za, muse nehaze. Hianagi kefo zamavu'zamava'ma nehaza vahe'mokizmi lamu tavimo'a, asu nehie.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Avufga ra nehuno vahe'mofo agorga omani avu'avazamo'a, ha' fra hu'za avreno ne-e. Hianagi avumro kema antahino amagema ante vahe'pina, knare antahi'zamo'a megahie.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Revatga hunka havige kanteti'ma erisana zagomo'a, ame huno fanane hugahie. Hianagi eri'zama erino, osia eri atruma hute hutema himo'a, rama'a eri atru hugahie.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

Vahe'mo'za fore hugahie hu'za amuha nehaza zamo'ma fore'ma osanige'za, zamagu'amo'a haviza hugahie. Hianagi ana zamo'ma e'ama'ma hania zamo'a, asimu ami zafagna hugahie.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

Avumro'ma antesia kemofoma zokagoma antesimo'a, agra'a hazenkefi mani'noe huno hugahie. Hianagi kasegema asaminia kemofo agorga'ama mani'nimo'a, nomani'zama'afina knare hugahie.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Ama' antahi'zane vahe'mo rempima hugamisia zamo'a, asimu ami ti kapu'i hanatiankna hu'neankino, iza'o ana kema antahi'minimo'a fri'zamofo krifufintira agatenere.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

Knare hu'za antahi amama haza vahe'mokizmia, vahe'mo'za zamavesi nezamantaze. Hianagi hazenke vahe'mokizmi zamavu'zmavamo'a, hanavetino haviza hu'ne.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

Maka zamofo ankereno hu vahe'mo'a agesa antahiteno, maka zana nehie. Hianagi neginagi antahintahine vahe'mo'za, zamagesa ontahi neginagi zamavu'zmavaza eri ama nehaze.

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

Kefo vahe'mofoma katogema huntesigeno vaniana, hazenkefi ufregahie. Hianagi iza'o tamagema huno kema hu vahe'ma, ke erino vanigu'ma katogema huntesigeno erino vaniana, vahe'mokizmia zamazeri knare hugahie.

18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

Iza'o avumaro'ma antesaza kema ontahisimofona amunte omnesigeno, agazegu hugahie. Hianagi izano azeri fatgohu kema asamisigeno antahino amage antesimofona, agrira husaga huntegahaze.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

Ave'nesinia zama e'nerisigeno'a, agu'amo'a muse hugahie. Hianagi neginagi vahe'mo'za havi zamavu'zmava'ma nehaza zampinti'ma atreno atiramizankura zamavesra nehie.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Iza'o knare antahi'zane vahe'enema vanoma nehia vahe'mo'a, knare antahi'za erigahie. Hianagi neginagi vahe'enema tagrote'za vanoma nehaza vahe'mo'za, hazenke erigahaze.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

Hazenke zamo'a kumi vahe'mokizmi nezmavaririe. Hianagi fatgo vahe'mokizmia, fenozmimo'a rama'a hugahie.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Knare vahe'mo'a mofavre'amo'ene henka negeho'ma erisintima haresia zana, ko retro huzmanteteno nefrie. Hianagi kumi vahe'mo'zama fenoma eri atruma haza fenona, fatgo vahe'mo'za erigahaze.

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

Zamunte omane vahe'mokizmi hozafina, rama'a neza fore hugahianagi hazenke nomanizamo'a timo'ma hiaza huno eri harafi huno vugahie.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

Iza'o mofavre'amo hazenke nehanigeno kanoma amino azeri fatgoma osanuno'a, mofavre'a avesinonte. Hianagi iza'o mofavre'ama avesima nentemo'a, hanavetino azeri fatgo hugahie.

25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

Fatgo vahe'mo'za rama'a ne'za me'nege'za nezamu nehaze. Hianagi kefo vahe'mofoza, zamaga tevava nehaze.