Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Nwa maara ihe na-ege ntị na ndụmọdụ nna ya ma onye na-akwa emo adịghị ege ntị nʼịba mba.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Onye na-eme ezi ihe ga-esite nʼokwu ọnụ ya nweta ụgwọ ọrụ, ma ndị na-aghọgbu ibe ha ga-anata ihe ike dịka ụgwọ ọrụ ha.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Mmadụ zuruoke bụ onye na-ejide ire ya aka! Ma onye ekwuruekwu na-ewetara onwe ya mbibi.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Ndị umengwụ na-achọ ọtụtụ ihe ma ọ dịghị ihe ha na-enweta; ma onye na-arụsị ọrụ ike na-enweta ihe niile ọ chọrọ.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Onye ezi omume kpọrọ ụgha asị, ma okwu ọnụ onye na-emebi iwu na-ewetara ya ihere na nkọcha.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Ezi omume mmadụ na-abara ya uru na ndụ ya niile, ma ajọ omume ndị mmehie na-ala ha nʼiyi.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Ọ dị mmadụ na-eme ka ọ bụ ọgaranya maọbụ onye ụkpa. Ma ọ dịkwa mmadụ na-eme ka ọ bụ onye ụkpa maọbụ ọgaranya.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Ọgaranya nwere ike jiri ego ya gbapụta onwe ya, ma ogbenye adịghị azaghachi mba banyere imerụ ya ahụ.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Ìhè onye ezi omume na-enwupụ enwupụ, ma oriọna onye mmebi iwu ga-anyụ.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Nganga na-eweta esemokwu, ma a na-ahụ amamihe nʼime ndụ ndị na-anata ndụmọdụ.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Akụ a kpatara ngwangwa na-emebikwa ngwangwa; ma akụ sitere nʼịrụsị ọrụ ike na-eto eto.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Nchere a na-echere ogologo oge maka imezu olileanya e nwere na-egbu obi, mgbe ihe a na-eche mezuru, oke ọṅụ na-adị.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Onye na-elelị ntụziaka anya ga-akwụ ụgwọ nʼihi ya, ma onye na-atụ egwu ihe enyere nʼiwu ga-anata ụgwọ ọrụ ya.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Nkuzi nke onye maara ihe bụ isi iyi nke ndụ, nke na-eme ka mmadụ ghara ịma nʼọnya ọnwụ.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Ezi nghọta na-eweta ihuọma, ma ụzọ nke ndị na-ekwesighị ntụkwasị obi na-eduba ha na mbibi.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Onye nwere uche na-eji ọmụma ihe nʼarụ ọrụ, ma ndị nzuzu na-egosipụta enweghị uche ya.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Onyeozi ajọ omume na-adaba na nsogbu, ma onyeozi kwesiri ntụkwasị obi na-eweta ọgwụgwọ.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Onye na-ajụ ịdọ aka na ntị ga-anwụ nʼụkpa na nʼihere; ma onye na-anabata ịdọ aka na ntị ka a ga-asọpụrụ.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Mgbe ihe a na-ele anya mezuru ọ na-atọ mkpụrụobi ụtọ, ma ndị nzuzu kpọrọ isite nʼajọ ihe wezuga onwe ha asị.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Na-eso ndị maara ihe ka ị ghọọ onye mara ihe, nʼihi na onye na-eso ndị nzuzu na-aba na nsogbu.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Nsogbu bụ ihe na-esogharị ndị mmehie, ma ngọzị na-esogharị ndị ezi omume.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Mgbe ezi mmadụ nwụrụ, ọ na-ahapụrụ ụmụ ya na ụmụ ụmụ ya akụ, ma mgbe onye mmehie nwụrụ, akụ ya na-abụ nke ndị ezi omume.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Ubi onye ogbenye pụrụ inwe ọtụtụ ihe oriri, ma ikpe na-ezighị ezi na-azachapụ ya.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Onye ọbụla na-adọghị ụmụ ya aka na ntị, na-egosi na ọ hụghị ha nʼanya; ma onye hụrụ ha nʼanya, ga-adọsi ha aka na ntị ike.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Onye ezi omume na-eri nri ruo na nriju afọ onwe ya, ma nri na-akọ nʼafọ onye ajọ omume.
